Празникът Тържество на Православието е установен в ІХ век при Константинополския патриарх св. Методий след окончателната победа над иконоборството, като тържество на победата над всички лъжеучения-ереси. Православието е чистото християнство, без привнесени в него човешки измислици. То е основано на Свещеното Писание и Свещеното Предание, идващи от апостолите, които пък са изпратени от Самия Син Божий, след слизането на Светия Дух върху тях, да проповядват Истината на всички народи. По-нататък Вселенските събори и светите Отци на Църквата само утвърждавали това, което било в съгласие със Свещеното Писание и учението на светите Апостоли.

Важно е да си православен, защото Православното учение за Бога е това, което Сам Синът Божий е разкрил. Православното ръководство за земния живот също е основано на Евангелието и е проверено опитно в живота на много подвижници, увенчани от Бога със святост, засвидетелствана с чудеса. Да си православен означава да имаш вярно знание за Висшето, доколкото то е достъпно за човека, а също и да знаеш пътя, водещ към Горния свят.

Православието не дава просто отвлечено знание, то дава духовните сили да се води правилен начин на живот, защото чрез Църквата се подават даровете на Светия Дух, които ни укрепяват в доброто. Всяко отстъпление от Православието води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили. Затова и тези, които не просто сами отстъпват от Православието, но увличат и други, Църквата отсича от себе си, както се изрязва заразената от рак или от друга опасна болест част от тялото, така щото да се предпази от зараза и здравата част. На гръцки език това се изразява с думата „Анатема”, което значи „Отделяне и предаване на по-висша инстанция”, тоест предаване на Божия Съд. В същото време пък се възнасят молитви, така щото всички заблудени да се обърнат към правдата и да достигнат до познание на истината, (1 Тим. 2:4), тоест да познаят Истината и да я последват.

“Слова иже во святых отца нашего Иоанна Архиепископа Шанхайского и Сан-Франциского”, 1994 г.

Превод: свещ. Божидар Главев