Христос раждается, славите!

Христос с небес, срящите!

Христос на земли, возноситеся!

Слиза на земята Този, Който седи на херувими! Ражда Се в грешния свят Този, Който вечно се ражда от Бог Отец! Слиза от небесната вис Царят на вселената при човека, дълбоко паднал в ямата на греха и неверието!

Ободрете се духом, всички живеещи на земята! При вас и заради вас идва Син Божий! Не за наказание и съд идва Той при нас, а заради нашето спасение.

Ето, Той е вече тук, в малкия Витлеем, в бедните ясли. Заради какво е тази бедност? Заради кого е дошъл на малката земя, в малкия град Този, Когото не могат да вместят небесата?

За да намери „понизения малко под ангелите”, създадения по Божий образ човек. Както добрия пастир, оставил в гората деветдесетте и девет овци, тръгва и търси да намери единствената заблудила се овца, така и на Господ не са достатъчни неспирните славословия на безбройните ангелски сонмове, и върви Той, за да призове към славословие „понизения малко нещо спроти ангелите”, но заблуден човешки род. Както жената, изгубила драхмата, внимателно мете пода, за да я намери, тъй Господ обхожда грешната земя, за да я очисти.

Сред ангелските песнопения чува Бог и стона на страдащото човечество, и от пълнотата на небесната слава Той вижда чернотата на земята. И идва Господ, идва да даде на земята небесна слава, а на хората – ангелско блаженство.

С каква благодарност към Него трябва да са препълнени сърцата ни! С какви гръмки приветствия, идващи от дълбините на душата, трябва да срещнем Христа. Та нали Неговата любов се простира над всеки от нас, и всеки един от нас, Той иска да възведе на небето.

С какво ще Го срещнем? Какви достойни дарове ще Му принесем?

„Какво да Ти принесем, Христе, задето Си се явил на земята, като човек, заради нас?”

Цялото Божие творение бърза да се поклони на родилия се Цар, своя Създател. Ангелите Му принасят пение, небето – звезда, влъхвите – дарове, пастирите – благоговейно изумление, земята – пещера, пустинята – ясли, човешкия род – Дева Мария.

Какво ще принесе всеки от нас лично от себе си?

„С какво да застана пред Господа, да се поклоня пред Бога Небесни? Да застана ли пред Него с всесъжения, с едногодишни телци” (Мих. 6,6), – питал някога Моавитския цар Валак.

„О, човече, казано ти е що е добро и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог” (Мих. 6,8). „Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци” (Пс. 49,14).

„Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.”(Евр. 13,15-16).

Отвори Господ небесата за нас, земнородните. Да отворим и ние душите и сърцата си за Господа. Нашите уста да Му принесат пение и хваление, а ръцете ни да вършат дела на милостиня.

Заедно със славословие и хвала, да принесем всеки от сърце на лежащия в ясли Господ всяко добро дело. Нека радостта на целия свят да изпълни сърцето на всекиго, разпръсквайки околните житейски грижи и въздигайки нашите умове и мисли към небето. Защото оттам се чува радостно ангелско благовестие:

„… днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.” (Лк. 2,11).

Из книгата “Блаженный Святитель Иоанн Чудотворец” – Игумен Герман (Подмошенский), Иеромонах Серафим Роуз