Помня преди 40 или 50 години, не помня, бях в един дом. Там имаше много гости. Едни играеха карти, други разговаряха. После започнаха танците… Това не беше истински бал, а някак си непредвидено се получи. На тази вечеря имаше една девойка с удивителна красота. Но нищо от това, което се случваше около нея, не привличаше вниманието щ. Няколко кавалери се приближаваха да я канят на танци, но тя отказваше. След това стана, отиде до рояла и започна да свири. Чувстваше се, че тя съвършено отсъства от обкръжаващата я обстановка и беше потънала в себе си, в своя вътрешен мир, в тези звуци. Беше чудна лунна нощ. Дълго свиреше девойката, а когато се умори, стана, приближи се до прозореца и се замисли. Мен тя силно ме заинтригува и аз се постарах да се запозная с нея. Отидох при една дама и я попитах:

- Вие познавате ли тази девойка?

- Да, познавам я.

- Запознайте ме с нея!

- Добре, да ви запозная мога, но дали си струва? Уверявам ви, че тя е съвсем безинтересна и  нищо няма да намерите в нея.

- Е, това оставете да преценя сам.

Така се запознах с тази девойка. Тя беше, не помня, на не по-малко от двадесет години. Оказа се, че е много дълбока натура, живееше свой вътрешен живот. Тя обичаше, и обичаше така, както такива хора умеят да обичат.

- Това е моята първа и уверявам ви, моята последна любов – говореше тя и не лъжеше. Разбирате ли, той е всичко, заради което живея, светлината на моя живот. С него се изпълва всичко в мен и около мен, без него всичко е мрак, всичко е тъмнина и животът губи целия си смисъл. Аз му отдадох всичко от себе си, своята душа, своето сърце.

- Къде е той?

- Страшно е да го кажа!

- Да не е заминал надалече?

- Не, умря!

- И вие обичате мъртвия?

- Да, обичам, и никого другиго никога няма да заобичам. Аз му отдадох своята душа, своята любов – всичко това е в него и  той го отнесе със себе си в гроба и в мене не остана нищо.

Познанството ми с тази девойка продължи недълго и скоро тя замина за друг град, но през цялото време докато я срещах, тя все оплакваше своята загинала първа любов. „Никога няма да заобичам друг!”

Ако сега бях срещнал тази девойка, бих знаел какво да щ кажа: „Вие сте обичали? От такава любов е останала една мъка, една пустота и казвате, че няма да заобичате никого другиго? Аз ви съветвам да заобичате Друг. Знаете ли Кого? Господа Иисуса Христа! Вие сте отдали своето сърце на човек и погивате от тъга. Отдайте го на Христа и Той ще го напълни със светлина и радост вместо мрак и печал, които остават след любовта към човек.

Така и на вас казвам. Някои може би са преживели такова чувство и на половина то е угаснало, но още тлее с едва забележима искра във вашето сърце. Загасете тази искра!

Други може би сега преживяват кулминацията на този разгар на чувствата. Прогонете тези настроения! Не им отдавайте своето сърце! Вашето сърце е нужно Господу: „Синко, дай ми сърцето си.” Не давайте на сърцето си да се привързва към тленните блага на този свят. Гонете от него всяко пристрастие. Само в свободно от пристрастие сърце Господ може да сътвори за Себе Си жилище.

Изглежда просто. И е просто, но е и сложно. Да се помолим Бог да ни просвети и да укрепи нас в Своята любов. Амин!

Превод от руски: “Беседы Старца Варсанофия Оптинскаго с духовными детьми”