„Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него“ (Йоан. 12:37)

Благодатният Огън слиза на Гроба Господен всяка година на Велика събота. Но само по молитвите на православния патриарх и никога по молитви на инославни еретици. Също така винаги по юлианския календар и никога по григорианския. Чрез това велико чудо Сам Бог засвидетелства първо, че истинската вяра е само православната и второ, че правилен и угоден на Бога е светоотеческият православен календар, а не „новият“,по който днес празнуват някои поместни църкви.

Благодатният Огън слиза на Велика събота (днес това става между 13 и 15 ч. йерусалимско време[1]), след като Йерусалимският патриарх и духовенството извършат литийно шествие и патриархът сам влезе в Кувуклията за молитва[2].

Още към 10 ч. се гасят всички свещи и кандила в храма. Преди да влезе в Кувуклията, Йерусалимският патриарх бива проверяван от израелската полиция да не носи нищо запалително. Кувуклията също се проверява и запечатва. В предишните времена това се е вършело от мюсюлманските власти, които даже поставяли навсякъде из храма турски войници с голи ятагани, готови да отсекат веднага главата на всеки, който бъде забелязан, че внася или пали огън. Но никой така и не бил уличен в това през цялата история на турското владичество.

Слизането на Благодатния Огън на Гроба Господен

Преди слизането на Огъня храмът започва да се озарява от ярки припламвания на Благодатната Светлина, тук и там се вият малки светкавици. При забавен кадър се вижда много добре, че те излизат от различни места в храма – от иконата, висяща над Кувуклията, от купола на храма, от прозорците и от други места, и изпълват с ярка светлина всичко наоколо. Освен това ту тук, ту там между колоните и стените блясват мълнии, които често минават без всякаква вреда през стоящите наблизо хора.

Само след миг целият храм се оказва изпълнен с мълнии и бликове, които струят по стените и колоните му надолу, сякаш се стичат към подножието на храма и се разливат по площада между богомолците. Едновременно с това се запалват свещите на хората във вътрешността на храма и тези отвън на площада, кандилата от двете страни на Кувуклията се запалват сами (с изключение на 13-те католически), както и някои други в пределите на храма.

В този момент дверите на Гроба се отварят и излиза патриархът, благославяйки събралите се и раздавайки им Благодатния Огън.

За това, как се запалва Благодатният Огън, разказва сам Йерусалимският патриарх: „Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут“.

Още когато патриархът е в Кувуклията, служители поемат от него Огъня през специални отвори и го разнасят из храма; огненият кръг постепенно се разпространява из целия храм. На първо време – 3-10 минути, запаленият Огън притежава удивителни свойства – абсолютно не изгаря, независимо от коя свещ и къде е бил запален. Може да се види, как богомолците буквално се умиват с този Огън – топят лицето си, ръцете си в него, черпят го с шепи, и той не нанася никаква вреда, в началото не изгаря дори косите.

* * *

Най-ранни сведения за това велико чудо има още от ІІ век. И до днес то никога не се е прекратявало. Единствено когато някой нечестиво се опитвал „да излъже“ Бога, чудото не се извършвало. А такива случаи за жалост имало.

През 1099 г. Йерусалим бил завладян от кръстоносците. Латинският патриарх Арнолд тормозел православните, а следващият – Даймберт, ги изгонил от Гроба Господен и допускал там само римокатолици. Божието възмездие обаче не закъсняло: в 1101 г. на Велика събота чудото на слизането на Благодатния Огън в Кувуклията не се извършило, докато не били повикани православните християни. Тогава крал Балдуин І се погрижил да върнат на местните християни правата им[3].

През 1579 г. арменските духовници подкупили местната турска власт и управниците им позволили да празнуват сами Пасхата и да приемат Благодатния Огън. По покана на арменците пристигнали много техни сънародници, за да отпразнуват заедно Пасха. Православните заедно с патриарх Софроний ІV били изгонени от храма.

Арменският патриарх се молел цяло денонощие, но въпреки всичките му усилия никакво чудо не се извършило. През това време патриарх Софроний и православните стоели вън пред вратите на храма и там се молели. В един момент от небето паднал лъч, както това става обикновено при слизането на Огъня, и ударил точно в колоната до входа, до която се намирал православният патриарх. От нея на всички страни се посипали огнени пръски, свещта на патриарха се запалила и той предал на едноверците Благодатния Огън. Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слязъл извън пределите на Храма – по молитвите на православния патриарх, а не на арменския. Така Бог посрамил арменците-монофизити. Турските власти се разгневили силно на самонадеяните арменци и дори искали да убият патриарха им.

Един турски войник, стоящ на покрива на съседна сграда, като видялчудото, скочил долу, отрекъл се пред всички от мохамеданството и изповядалПравославието. А стъпките му чудесно се отпечатали върху камъка като на восък. Изповедничеството си той запечатал с кръвта си – бил убит отмюсюлманите.

Впрочем, това не бил единственият опит на мюсюлманите, отричащи Възкресението на Христа, да попречат на слизането на Благодатния Огън. Ето какво пише известният ислямски историк Ал Бируни (IX-X в.): „Веднъж управителят заповядал да заменят фитилите с медна жица, надявайки се, че кандилата няма да се запалят и самото чудо няма да се извърши. Но когато Огънят слязъл, медта се запалила“[4].

Голямо изобличение за новокалендарците е неслизането на Благодатния Огън през 1923 г. по „нов стил“, за което четем в историческите сведения. Тогава Йерусалимският патриарх Дамян бил отстранен, а на негово място бил поставен Константин[5], обновленец и съидейник на Константинополския патриарх-масон Мелетий Метаксакис. В Йерусалимската патриаршия бил въведен григорианският календар. Тази година обаче Благодатният Огън не слязъл по „нов стил“ и патриарх Константин бил убит от местните араби, а в Йерусалимската патриаршия бил върнат православният светоотечески календар[6].

Уви, Божието чудо не трогнало нито еретиците, нито друговерците, нито днес трогва новокалендарците. „Понеже – по думите на Спасителя – те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: «с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря»“ (Мат. 13:13-15).

[1] Чудо схождения Благодатного огня(http://www.vidania.ru/city/izrail/chudo_shozdeniya_blagodatnogo_ognya.html).

[2] В днешно време арменският патриарх-еретик също влиза заедно с православния патриарх в Кувуклията, но остава в придела на Ангела, а на самия Господен Гроб се моли православният патриарх сам (Там).

Арменският патриарх добре знае, че Огънят няма да слезе без молитвата на православния патриарх, както това е станало през 1579 г., но целта на влизането му е да се замаже истината, и арменците да се заблуждават, че чудото е станало по молитвите на техния патриарх, и те действително си въобразяват, че е така.

[3] http://www.pravoslavie.bg/Чудеса/Чудото-на-Благодатния-огън

[4] Там.

[5] В. Медушевский. Хронология мировых событий (http://благовестсамара.рф/-hronos_page_11853).

[6] По-подробно виж на с. 37.