„Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие“ (1 Иоан. 5:9)

За това чудесно явяване на св. Кръст се разказва следното.

„В навечерието на празника (Въздвижение на св. Кръст, б.м.), в неделя (13.ІХ, ст.ст./26.ІХ, н.ст. 1937 г., б.м.) когато започнало да се стъмва, верните идвали на неголеми групи от разните околни села, кой пеша, кой на нещо... Старите хора заедно със свещениците о. Димитрий от Крусона и о. Харалампий от Капетаниана ги чакали в неголямата църква „Рождество Богородично“, намираща се в подножието на Кофина. Тази вечер на върха на Кофина имало слана и гъста мъгла и изкачването било много тежко.

Верните били повече от петстотин, а по други сведения – над хиляда души.

В десет часа вечерта дошъл отряд полицаи под командването на младши лейтенант. Те обяснили своето присъствие с това, че „дошли да поддържат реда“. Разбира се, в действителност намеренията им били точно обратни, но когато видели количеството на събралите се вярващи, наложило им се да се откажат.

В полунощ свещениците започнали да пеят акатист на Честния Кръст. Въпреки мъглата, студа и силния вятър, вярващите се молели на колене и всички заедно подхващали „Радуйся, блаженное Древо!“ или „Алилуия“.

Към края на акатиста вятърът внезапно се прекратил, мъглата започнала да се разсейва. Върхът на Кофина с малката църква на Животворящия Кръст се показали напълно отчетливо. Преди още хората да разберат какво се случва, цялото пространство наоколо се осветило от светлина и чуден мир облъхнал всичко. И ето, със страх и едновременно с неизразима радост те видели Кръст от светлина, сияещ на върха на Кофина и озаряващ с лъчите си цялата местност. Нощта изведнъж се превърнала в ден! Чували се само безкрайни „Господи помилуй“ и сдържани ридания на верните. Никой от очевидците не могъл после да каже колко дълго продължило това чудо. Накрая, като минало доста продължително време от появяването му, то постепенно изчезнало... И отново, както и в началото, започнал да духа вятър и гъста мъгла покрила всичко.

Верните продължавали с обновена ревност и покаяние да се молят цяла нощ. Свещениците отслужили Божествена Литургия в малката църква на Пресвета Богородица. На разсъмване Литургията дошла към края си и цялото множество вярващи се раздвижило, разотивайки се по своите села идомове и обсъждайки един с другиго и с полицаите небивалото чудо на Божественото явяване на Честния Кръст“[1].

[1] Владимир Мосс. Православная Церковь на перепутье (1917-1999). Гл. ІV. Знамения с небесе (http://rpczmoskva.org.ru/wp-content/uploads/moss.htm).