Валаамският манастир

Това се случило във Валаамския манастир през 1925 г.

Историята с налагането на „новия“ календар във Валаамската обител е красноречив пример за това, как нововъведенията внасят смут и разкол сред православните, но същевременно стават и повод да се явят изповедници, безкомпромисно предани на православното Предание.

По време на Първата световна война, през 1918 г. манастирът бил откъснат от Русия и се оказал на територията на Финландия, която по това време се отделила от нея. За известно време това спасило Валаам от лапите на болшевизма, но затова пък друга напаст – новият календарен стил – връхлетяла манастира с пълна сила. Първата новокалендарна вълна била през 1921 г. Под натиска на правителство (състоящо се предимно от лутерани) йерархията решила да въведе новия стил с благословението на патриарх Тихон. Но тъй като благословение не било дадено, йерарсите оставили манастирите да служат по стар стил, а в светските храмове започнали да служат по нов. През 1923 г. била следващата новокалендарна вълна, този път от Константинопол, към който се присъединила ФПЦ. След злощастния Мелетиев „конгрес“ с Константинополско „благословение“ ФПЦ възприела не само григорианския календар, но и западната пасхалия, потъпквайки Православните канони. Тогава именно настанал часът на изповедничеството за валаамските монаси. И разделението. Всички братя били принципно против календарната реформа. Но някои от тях не устояли на натиска на църковната и светската власт. Те именно станали гонители на своите събратя. Тези монаси, които останали верни на Св. Предание и отказали да приемат папския календар, били разпръснати по далечните скитове, а на някои от тях свалили мантиите. Въпреки че в манастира наложили новия стил, все още на много места на Валаам се служело по светоотеческия календар.

През 1925 г. в манастира пристигнал „архиепископ“ Герман (Аав), който вече бил нарушил 1-вото правило на Антиохийския събор, като отпразнувал римокатолическата пасха. За да не попаднат под наказанието на това правило, повечето валаамци отказали да съслужат с него. Веднага след това била изпратена в манастира следствена комисия от няколко свещеници. Всички братя били привиквани, за да се изясни отношението им към новостилната и самочинна финландско-константинополска йерархия[1]. Верността на валаамските монаси към Светото Православие била поставена на изпит.

Но Господ и Божията Майка не оставили Своите раби. Валаамският монах Борис пише в своите записки, че на съда той мълчал, като не знаел какво да отговори. Водещите разпита го освободили, като му казали да си помисли и да даде отговор по-късно. Отец Борис горещо се молел наПресвета Богородица и по Божия милост чул Нейния глас, който му казал: „Ако искаш да се спасиш, дръж преданието на светите Апостоли и светите Отци, а не на тия мъдруватели“ [2].

През есента на 1925 г. около 225 души от валаамските монаси, сред които и някои от уважаваните валаамски старци, били противници на календарното нововъведение. На 30.ХІ.1925 г. финландското църковно ръководство издало срещу тях присъда, която, разбира се, щяла да остане само на хартия, ако не била приведена в изпълнение от бившите им събратя[3].

Икона на Пресв. Богородица „Услышательница“ („Чуваща молитвите“)

„Ако искаш да се спасиш, дръж преданието на светите Апостоли и светите Отци“. Колко точно и кратко наставление е дала Божията Майка. Не е казала: „дръж стария календар“, но цялото предание на светите Апостоли и светите Отци, част от което е и старият календар. Затова грешат тези, които макар и да държат светоотеческия календар, но в друго нарушават Св. Предание. Ако искаме да се спасим, трябва да следваме Св. Предание в неговата цялост.

А за да не остане съмнение, че новокалендарната реформа е противна на преданието на светите Апостоли и светите Отци, Пресвета Богородица добавила: „А не на тия мъдруватели“, указвайки на новокалендарните реформатори. Понеже мъдруването на новокалендарците е „плътско мъдруване“ (Рим. 8:7), „те мислят за земното“ (Филип. 3:19).

Нека по молитвите на Пречистата Божия Майка да ни даде Господ да държим преданията на светите Апостоли и светите Отци в цялост и да ни запази от страшната участ на „тия мъдруватели“.

[1] За антиканоничното образуване на тази йерархия виж с. 73.

[2] Автобиографический дневник монаха Бориса. (цит. по: Инок Всеволод (Филипиев).Валаамското противостоене. Сп. „Православно слово“, №1/2005, с. 20).

[3] Там.