Легнала е мека светлина  по огрeните на запад хълми.  Аз съм сам сред тая тишина.  Кротка радост ми сърцето пълни.  Чува се далече сладък звън.  Спущат се овците по баира.  Птичките прибират се за сън.  Само аз за сън не се прибирам.  Как да спя, когато по рида  са сега тревите изумрудни,  и когато трепкат след дъжда  по цветята диаманти чудни!  Този час е тъй неповторим!  Във гърди молитвен зов напира:  Боже, превърни духа ми в химн  и сърцето ми — във нежна лира!  Да възпявам Твойта добрина  всеки ден, докле е в мен душата!  И докрай във мир и светлина  да ме гали любовта Ти свята! 

архимандрит Серафим Алексиев с. Черни Осъм