I… Свети планината  в чудни цветове.  Някой из гората — чуваш ли? — снове.  Есен златокоса  в пурпурни листа,  пожълтяла, боса,  броди из леса.  Де какво целуне,  пламва и гори!  Полъх в тихи струни  свири от зори. 
Тръпнат на брезите  жълтите листа — свършват им се дните,  грабва ги смъртта.  Ах, сърце не бой се,  ти от есента!  Бог над теб щом свети,  сладка е смъртта.  20 ноември 1970 (1972?) г

архимандрит Серафим Алексиев