II… Подухва хладен лъх. Настъпва есен.  Отлита младост. Секва ведра песен.  О, жерави, отлитащи на юг,  върнете се, върнете се пак тук!  Не са, уви, годините ни птици,  за да се връщат в старите гнезда!  Те бързо гаснат като рой искрици  на вечността в бездънната вода.  Сърцето, свито в болка безнадеждна,  приплаква в сенките на есен нежна.  Път безвъзвратен, водиш ни... къде?  И кой отрада нам ще подаде?  В брезите жълти духва силен вятър.  Листата, бляснали в последен плам,  кат ято птици хвръкват от дървята,  за да не кацнат нивга вече там.  Така е и в гората на живота — след бури, ветрове, борби със злото,  окапваме и ний като листа,  за да дадем ответ във вечността.  с. Черни Осъм 7 ноември 1970 г.
архимандрит Серафим Алексиев