отец Петър Николов Лазаров

Потънал в грехове, потресен

пред Твойта милост всеизвестна,

на Тебе аз възнасям песен:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Когато дяволът зарика

със мене бран повел нечестна,

към Теб тогава пак извиквам:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Когато буря зареве,

борбата става повсеместна,

душата ми към Теб зове:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Когато чезне в скръб сърцето,

тогава аз се сещам лесно -

с тревога викам към небето:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кога греховна радост никне

и в мене дяволът намери место,

тревожен вопъл се откликне:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кога към брата злоба зацари,

тогава в мисълта ми блесва

в сълзи покайни да звънти:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Не само в светъл, но и в мрачен ден,

аз търся Теб, чудесна,

на Тебе, Майко, пея вдъхновен:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Когато тиха радост зашуми,

в душата моя грешна,

сърцето ми слова реди:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Аз чувствам, когато си при мен,

о, Майчице на Бога, честнa!

Тогаз Ти пея обновен:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Моли за мене Твоя Син -  

за Тебе туй е лесно!

Да викнем всички с глас един:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Покрий с небесния покров

душа ми безутешна!

И в Съдний ден чуй моя зов:

Радвай се, Невесто неневестна!

 

Радвай се, Невесто неневестна!

Радвай се и мене радост дай!

Радвай се, Ти, Радосте небесна!

Радвай се, о, чуден земен Рай!

 

Източник: 

 

Из книгата "Дневник на отец Петър Лазаров"