Няколко думи за Панонските легенди и по-специално за св. Кириловото житие като извори.

Основните извори, от които черпим данни за живота и дейността на великите славянски просветители и апостоли — светите братя Кирил (кръстен Константин) и Методий — са техните пространни жития, известни под не съвсем правилното название Панонски легенди. Трябва веднага да поясним, че латинската дума „легенда“ първоначално нямала нищо общо с придаденото щ по-късно значение на фантастично предание, разказващо за измислени лица и за невероятни събития. Граматически погледнато, legenda e бъдеще страдателно причастие от глагола lego и означава „неща, които трябва да се четат“ (1). В Църквата такива неща, предназначени за четене, са житията на светците, на руски език наречени “Четьи минеи”, т.е. житийни четива, разпределени по месеци (2).

Чудесните елементи, съдържащи се в житията, са дали повод да се придаде на думата „легенда“ оттенъка на нещо измислено, невероятно.

За нас, вярващите, чудесата, приписвани на светците, на тия най-добри Христови последователи, не са нещо невъзможно и невероятно, щом Сам Христос е вършил

чудеса и щом Сам Той е рекъл: „Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши и по големи от тях ще върши“ (Иоан.14:12). Вярата в чудесата, според някои учени, може да бъде считана за слабост на житиеписателите (3), но за вярващите тая вяра е послушна усвоителка и ревностна възвестителка на силата Божия.

Житията — подразбираме достоверните, каквито са Панонските животописи на великите славянски първоучители, а не апокрифите, не са фантастични измислици, а исторически повествования. Все пак, макар и да са исторически верни повествования, те не могат да бъдат наречени история, защото представляват друг жанр в сравнение с историята. Това често се изпуща изпредвид, поради което се прави грешката да се гледа на житията или като на благочестиви басни, или да се очаква от тях да отговарят на изискванията на историята. Житията, като не са история, все пак са в услуга на историята, защото отразяват в себе си вярно историческата обстановка, дават подробни сведения за лица и събития и с това снабдяват историята с ценни материали и градивни податки, при помощта на които се възстановява картината на миналото. Тази положителна роля на житията за изграждането на историята като наука отдавна е осъзната и достойно оценена, поради което даже равнодушни към вярата учени ги използуват нашироко, считайки, че „не рядко легендата (житието — в ск.м.) пази забравени дири на историята“ (4).

А според сполучливия израз на Ал. Т. Балан, употребен по повод житията на свв. Кирил и Методий, „случва се, някое легендарно наглед зърно в тях да съдържа повече исторична истина, нежели друго някое трезво съобщение“ (5).

Но като твърдим, че в житията се съдържа история, не казваме, че историчното в тях изчерпва тяхното съдържание. Защото в тях има и нещо друго, което ги отличава от светската история. Те са пропити от стихията на вярата, наречена от Балан „набожност“ (6), и преследват целите на вярата. Макар и да съвпадат по съдържание и по достоверност на фактите с историята, те имат пред очи по-друга цел, отколкото историята. Целта на житието е не да даде само голи познания по история, не да представи събитията, съгласно изискванията на прагматизма, в тяхната причинна връзка, не да издири и изясни с научна точност мотивите на случките, а да назидае, да накара читателите да подражават на светеца, описван в житието, да приближи сърцето до Христа, да въодушеви, да стопли и разгори вярата, да разкрие Бога като небесен Баща на човека и върховен Разпоредител със съдбините на отделната личност и на цялото човечество. С други думи, житията си поставят за цел да продължат религиозно-възпитателното дело на Библията, това боговдъхновено слово Божие, приключено веднъж завинаги с Откровението на св. Йоан Богослов. Както в Библията имаме безспорна история, а покрай нея и свръхистория, която ни разкрива намесата на свръхестествената сила Божия в историческия ход на събитията, тъй и в житията покрай историческите факти срещаме елементите и на свръхисторичното, които за вярващия са не по-малко съществени и верни от историчното. Свръхисторичното се изявява обикновено в чудесата.