В обширната галерия картинна

минаваше народ в редица чинна,

разглеждайки платната в ням захлас,

де четки и бои с вълшебна власт

създали бяха толкова живот

в пейзажи, образи, цветя и плод.

А там в един кът множеството бе спряло

с вторачен взор, в почуда онемяло.

Тук бе ликът Божествен на Христа,

излъчващ благост, милост, доброта.

В очите му събрана бе тъгата

на всичките страдалци по земята.

Лицето му бе обич и смирение,

величие и царствено търпение.

Венец от тръни кичеше челото

и капки кръв от страшната Голгота.

И сякаш с поглед, приковал тълпата,

Той шепнеше тез думи в тишината:

“Обичам ви, о, люде Мои грешни,

души бездомни, хора безутешни,

загубени във гибелни пътеки

и тровещи се със наслади леки,

в окови мислещи се за свободни

и неуморни в мъките безплодни

да зидате със грях бленуван рай…

Аз любя ви и жаля ви безкрай!…

Във името на вашето спасение

готов съм и на второ изкупление.

Вземете ме! Разпнете ме отново!

Сърцето ми за жертва е готово –

о, стига само Моята любов

да се превърне в покоряващ зов

и всички да ви доведе при Мене,

за да ви дам утеха, мир, спасение!”

Народът къпеше се в тез лъчи.

А някой сълзи бършеше в очи.

В мълчанието общо изведнъж

се тихо непознат обади мъж:

“Как възхитително е нарисуван

Христос! Как трогва Неговият лик!

Пред нас разкрива се талант нечуван

на майстор с дар действително велик.”

А друг поде в притихналата зала:

Туй копие е от оригинала!

Самият той, откупен за милиони,

краси сега парижките салони.”

“Не! Не е вярно туй! – каза тогаз

един стар мъж със слаб, треперещ глас. –

Оригиналът – Първият, Предвечният,

от целият всемир по-скъп и Вековечният,

продаден бе – да заявя туй смея,

за трийсет сребърника във Юдея!”

И всички в срам наведоха глави,

че тъй бе оценен Христос, уви!