КЪМ ПРИРОДАТА

Природо, майко-хубавице,
с очи — небесна синева,
с одежди светли на царица
от мак, лютиче и трева!

Ти денем с чудна си украса
от облаци, моря, води,
а нощем тъмен плащ намяташ,
ушит с брилянтени звезди.

На твоето чело красиво
са планините син венец.
Към твойта красота отива
дори най-дребният цветец!

Ти и в голямото си чудна,
и в малките неща трептиш.

В ливадите си изумрудна
и във светулките блестиш.

Когато пролетните бури
ни сепнат с първия гърмеж,
ти в дъжд се къпеш, и в лазури
изгрява образът ти свеж.

Природо, майко наша златна,
показвай свойта красота!
И свойта тайна благодатна
разкривай ни във самота!

От теб утеха пий сърцето,
кога духът ни е унил.
Хвала на Господа, задето
тъй дивно те е сътворил!

архимандрит Серафим Алексиев