вечност :: СВ. МЪЧЕНИЦА ФОТИНА (СВЕТЛА) САМАРЯНКАТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.03.2014 16:12 - СВ. МЪЧЕНИЦА ФОТИНА (СВЕТЛА) САМАРЯНКАТА

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 10762 Коментари: 0 Гласове:

Св. мъченица Фотина (Фотиния - Светлана, Светла) била същата онази самарянка, с която Спасителят беседвал при Иакововия кладенец. В Рим през 65 г., по времето на император Нерон, който проявил изключителна жестокост в борбата с християнството, св. Фотина живеела с децата си в древния град Картаген (днес в Тунис) и там безстрашно проповядвала Евангелието. Слухът за християнката и нейните деца стигнал до Нерон и той заповядал да доведат християните на съд в Рим. Света Фотина, известена от Спасителя за предстоящите страдания, придружена от няколко християни се отправила от Картаген за Рим и се присъединила към изповедниците на вярата. В Рим императорът ги попитал наистина ли вярват в Христос? Всички изповедници решително отказали да се отрекат от Спасителя. Тогава Нерон ги подложил на нечовешки изтезания, но никой от мъчениците не се отрекъл от вярата си. В безсилната си ярост Нерон заповядал да одерат кожата на св. Фотина и да хвърлят мъченицата в кладенец. Останалите наредил да бъдат обезглавени. Извадили св. Фотина от кладенеца и я държали двадесет дни в тъмница. След това Нерон я извикал при себе си и я попитал ще се покори ли сега и ще принесе ли жертви на идолите? Св. Фотина заплюла императора в лицето и като му се изсмяла, отвърнала с отказ. Нерон отново наредил да хвърлят мъченицата в кладенеца, където тя предала на Бога своя дух. Заедно с нея пострадали за Христа двамата й сина Иосия и Виктор (когото Господ нарекъл Фотин), както и сестрите й Анастасия, Параскева, Кириакия, Фото и Фотида, а с тях и мъченица Домнина. На срещата на Христос със самарянката е посветена петата пасхална неделя на Великия пост (по Юлианския календар празникът й се отбелязва на 20 март). Ето го откъсът в Евангелие от Йоан, глава 4:4-42, в който е описана Срещата на Иисус Христос със самарянката Фотина:

"А трябваше да мине Той през Самария. И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос."
Молитвата към св. Фотина изцелява от различни болести, помага на страдащите от треска Св. мъченица Фотина се почита от народа (особено в Русия – б.пр.) като лечителка от треска. В много села и градове в руската земя към нея се отслужват молебени за страдащите от тази болест. Нерядко болните дават обет да нарисуват или да поставят в дома си икона на св. мъченица Фотина. Защо св. Фотина е целителка на тази сериозна болест е трудно да се определи, но в преданието се говори, се светицата излекувала воеводата Севастиан от някаква болест, по време на която той „с пламнало лице паднал на земята от силна и люта болест”. Вероятно това е било треска. Впрочем народът може да отдава значение и на обстоятелството, че Спасителят разговарял със самарянката при кладенеца, и благодарение на това св. Фотина е могла, според народното разбиране, да получи от Господа власт и сила над цялата водна стихия, в която хората вярвали, че се гнезди тази страшна болест.
ПРИТЧАТА ЗА ЖИВАТА ВОДА Иисус разказал на жената за Себе си в иносказателна форма, като за източник на жива вода, пиенето на която обновява човека и променя коренно живота му, внася в него светлина и смисъл. Притчата е построена под формата на въпроси и отговори. Иисус поискал жената да му даде да пие от водата, която е извадила от кладенеца, тя се смутила, казвайки, че иудеите не общуват със самаряните. Тогава Иисус й отговорил, че ако би знаела кой говори с нея, тя сама би поискала от Него живата вода. На въпроса откъде има Той тази жива вода, Иисус изрича знаменателните думи: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен”. (Йоан, 4:13-14). Тъй като според библейската история самаряните са били потомци от смесването на евреите и ханаанските народи, поради това иудеите не искали да имат нищо общо с тях, смятайки ги за полукръвни на избрания Божи народ. Традиционно самаряните се покланяли на единия Бог Яхве на планината Гаризим, а иудеите – в Йерусалимския храм. На питането на Самарянката къде трябва да се покланят на всевишния Бог, Иисус й известява за настъпването на ново време: „...повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина”. Жената е знаела, че трябва да дойде „Месия, т.е. Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести”. Иисус й отговаря: Аз съм, Който говоря с тебе”.
Фотина (Светла) – просветена с Христовата светлина

Евангелието не ни съобщава името на жената самарянка, но Църковното Предание го е запазило и ние я наричаме на гръцки Фотина, на руски – Светлана, на български – Светла, на келтските езици – Фиона, на другите западни езици – Клер. Всички тези имена ни говорят за едно: за светлината. Срещайки Господа Иисуса Христа, тя станала светлина, която сияе в света, светлина, която просвещава тези, които се срещат с нея. Самарянката дошла на кладенеца водена не от духовни съображения, тя просто дошла, както идвала всеки ден, за да извади вода – и срещнала Христос. Всеки от нас може да срещне Христос на всяка крачка в живота си, например, когато сме заети с обикновени, рутинни дела, е нужно сърцето ни да се настрои правилно, ако сме готови да срещнем Христа, да вземем благословение, да чуем и да зададем въпроси. Защото Самарянката задавала на Христос въпроси: и това, което чула в отговор, дотолкова превъзхождало въпросите й, че тя познала в Него пророка, а след това познала в Него и Христос, Спасителя на света. Светлината обаче не трябва да се скрива под скрина: като разбрала, че Светлината е дошла в света, че Словото на божествената правда вече звучи между хората, че Бог е дошъл сред човеците, Самарянката оставила всички земни грижи и се затичала да сподели с другите радостта, изумлението от това, което е намерила. Отначало тя им разказала защо е повярвала, и когато може би любопитството или убедителната сила на думите й и промяната, която те могли да видят в самата нея, ги завели при Христа, те сами се убедили и казали на жената: „ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос". Ето защо Самарянката ни учи всички нас: във всеки миг на живота ни, при най-непретенциозните ни занимания, да бъдем така открити, че да приемем Божественото слово, да бъдем така очистени с Неговата чистота, че да бъдем просветени с Божествената светлина и да Го приемем в дълбините на нашето сърце, да приемем Бога в целия си живот, така че хората, като видят промяната в нас, да могат да повярват, че Светлината е дошла в света. Да се помолим на Самарянката - св. мъченица Фотина, която даде живота си за Христа, тя да ни научи, да ни заведе за ръка при Христа, както тя самата дойде при Него, и както Му послужи, превръщайки се в спасение за всички, които са били около нея – децата й, сестрите й, ние – повече от двадесет века след съдбовната й среща при Иакововия кладенец с Божия Син Иисус Христос. Проповед на Митрополит Антоний (Украинска православна църква) в Неделята на Самарянката - Петата неделя след Пасха (със съкращения) Величание на мъченицата: Величаем те, страстотерпице Христова Фотиние, и почитаме твоето честно страдание, което си претърпяла за Христа.