Удивителна е съдбата на чудотворните икони. Някои от тях през вековете идват в нашия съвременен свят, озарявайки го с тихата си невечерна светлина, а други са явени вече в наше време.

Така се е случило и с иконата на Божията Майка “Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас”, която светият праведен отец Иоан Кронщатски нарекъл Спасителка на Русия. Тази икона е нарисувана по негово благословение от монахини от Леушинския манастир, сега скрит под водите на Рибинския язовир. Праведният Иоан Кронщатски се е молел пред нея и благословил с нея за духовен подвиг мирянина Василий Николаевич Муравьов, впоследствие - великия старец на ХХ век преподобния Серафим Вирицки:

- Ще бъдеш великосхимник от Александро-Невската лавра. Моли се пред тази икона за спасението на Русия.

Чрез това пророчество съдбата свързала двама подвижници на руската земя и ги свързала чрез мисълта за Русия. Те виждали дълбочината на пропастта, в която се сгромолясвала многострадалната страна. Разрушаване и разграбване на манастири и храмове, много хиляди новомъченици...

Праведният Иоан Кронщатски наредил на Василий Муравьов още нещо - да повтори подвига на преподобни Серафим Саровски - да се моли хиляда дни и нощи подред.

И когато всичко се сбъднало според предсказанието на праведния Иоан, иконата “Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас” станала килийна икона на бъдещия велик старец, а самият той - духовник на Александро-Невската лавра. И съдбата отново свързала двама велики подвижници - Серафим Вирицки и бъдещият новомъченик, видният иерарх на Руската православна църква митрополит Серафим (Чичагов). През онези години владика Серафим е бил управляващ архиерей на Ленинградска епархия.

Сближили ги много неща и най-вече - общият им небесен покровител, преподобният Серафим Саровски. Владика Серафим приел монашеско пострижение в Гетсиманския скит на Троице-Сергиевата лавра, където при своя духовен отец, стареца Варнава, растял духовно и Василий Муравьов. Светият праведен Иоан Кронщатски е бил духовен отец на владика Серафим и наставник на бъдещия отец Серафим. В продължение на няколко години иеросхимонах Серафим и владика Серафим взаимно се обгрижвали духовно един друг.

Настанали тежки времена. Стотици хора идвали в килията на иеросхимонах Серафим в търсене на утешение.

- Сега е време за покаяние и изповедничество - укрепвал ги старецът. - Сам Господ е отредил на руския народ наказание за греховете и докато Господ не помилва Русия, е безсмислено да се върви против Неговата свята воля. Мрачна нощ ще покрие задълго руската земя, чакат ни много страдания и скърби. Затова Господ ни учи: С търпението си спасявайте душите си. А на нас ни остава само да се надяваме на Бога и да Го молим за прошка. Нека помним, че Бог е любов и да се надяваме на неизказаното Му милосърдие.

Но старецът вярвал:

Ще премине гръмотевичната буря над руската земя.
Господ ще прости на руския народ греховете.
И Светият Кръст с Божествена красота
над храма Божий отново ярко ще засвети.
И камбанен звън цялата наша Свята Рус
от сън греховен ще събуди за спасение.
Отново отворени ще бъдат обителите свети.
И всички - от вяра в Бога съединени.
 

Това са стихове от стихотворение, написано от стареца Серафим около 1939 година. Като се разболял тежко от множество скърби, той се преместил във Вирица, отдалечено предградие на града на Нева. Тихо възвишено място, суха почва, борови гори... Тук, сред чудесната природа, Господ издигнал жив неръкотворен храм - чистото сърце на отец Серафим. И безжалостната машина на сталинските репресии не посмяла да се докосне до този дивен извор.

Заедно със стареца във Вирица била и иконата Божията Майка “Спасителката на Русия”.

Веднъж родителите на едно болно дете дошли при него, за да се помоли за неговото оздравяване. Но докато намерят отец Серафим, детето умряло. Родителите плачели и молели стареца да се помоли. Той се помолил пред иконата и детето оживяло. Мълвата за това се разнесла надалече. Властите решили да конфискуват новата чудотворна икона. В това време при стареца дошла духовната му дъщеря монахиня Варсануфия.

- Колко е радостно, че имаме такава икона, върху нея почива изключителна благодат, но повече не мога да я държа при себе си и да я пазя, ще ми я вземат. Вземи я и я пази при себе си - рекъл старецът Серафим.

Монахинята попитала на кого да предаде иконата, когато ѝ дойде време да умре. Старецът произнесъл:

- Не се безпокой. Ще я дадеш на Херувим. Иконата ще бъде в манастир. Ще принадлежи на свети Георги Победоносец.

Варсануфия смирено се съгласила, макар никога да не била срещала и да не познавала човек на име Херувим.

По време на войната, изпълнявайки благословението на светия праведен Иоан Кронщатски, старецът повторил 1000-дневното си молитвено стоене пред иконата на Небесната Царица (за първи път той извършил този подвиг през 1937 година), умолявайки Пречистата Синът ѝ да умиротвори Русия. Без да обръща внимание на дъжда и студа, на жегата и вятъра, Серафим, болен и почти неподвижен, неуморно се молел в продължение на дългите военни години.

- Един молитвеник за цялата страна може да спаси всички градове и села - казвал великият подвижник.

Седемнадесет години след войната в града на Нева пристигнал по свои дела иеромонах Херувим, духовник на Черниговския манастир “Св. Георги”. Като срещнал случайно монахиня Варсануфия, той узнал от нея за отдавнашното предсказание на великия старец. Така през зимата на 1962 година чудотворната икона на Божията Майка “Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас” попаднала в Украйна, в манастира “Св. Георги”. Докарали светинята тук в навечерието на празника Похвала на Божията Майка. Оттогава на този ден пред чудотворната икона ежегодно се чете акатист.

Така започнала нова страница в историята на чудотворния образ. Возели иконата по градовете - това приличало на литийно шествие. Тя е била в Кировград, Запорожието, Киев. И навсякъде посрещали тази малка, късна по произход икона с любов и поклонение. От нея излизала голяма благодат, след молитва пред нея се извършвали несъмнени чудеса.

По божествено вдъхновение игуменията на манастира “Св. Георги” написала за светата икона чуден акатист. Написала го леко, сякаш ѝ бил продиктуван свише. Акатистът се получил радостен и светъл, пълен със сърдечно чувство: ние сме деца, Тя е нашата Майка, Тя е винаги с нас.

Като се запознал с акатиста, Черниговският и Нежински митрополит Антоний благословил да го четат в манастира пред чудотворната икона. По молба на игуменията Владиката благословил неосветения преди това ляв страничен олтар на църквата “Св. Георги” за иконата “Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас”. Това е първият в света олтар с такова посвещение. Владиката учредил и храмов празник в деня на Похвала на Пресвета Богородица, когато иконата на Пречистата благоволила да дойде в манастира.