Брезата е нагиздена със накит от ресни.
Но още дреме букът и сънна е гората
Сегиз-тогиз се стъпки дочуят от сърни,
и пак заглъхне всичко далече в тишината. 

На припек са излезли цветенца тук-таме.
Лъх топъл сред дървята се тихичко разхожда.
Под храсти теменужки ухаят насаме,
и минзухар земята размекната пробожда.

А над гората пъстра от бук, леска и бор,
от дъбови дървета, от брястове и ясен
белей се планината. И целият простор
е пълен със покоя на този ден прекрасен.

През мрежата от клони лазурът чист блести.
И толкова е глухо, че свойте тихи стъпки
какв шумата потъват дочуваш ясно ти,
и нежно се заглеждаш в набъбналите пъпки.

Скалите са покрити тук с кадифе от мъх.
Безшумно пеперуда из въздуха политва.
А косът черен кацва на боровия връх
и пролетта посреща с възторжена молитва.

И в този ден и мирен, и слънчев чувстваш ти,
че нещо дивно става! Ръката Божа свята
докосва всяко клонче. То почва да трепти,
и ти си шепнеш тихо: Пробужда се гората!...

архимандрит Серафим Алексиев