Седя под стръмния планински склон
във разговор унесен със цветята.
Там оня връх в самия небосклон
се е опрял, а долу пей реката.

Около мен пълзят, жужат, хвърчат
безброй мушици сред простора летен;
Щастлив аз пия сладък аромат
от чашката на всяко диво цвете.

Благословен и многолик живот!
Погледнеш ли добре между стъблата,
ще видиш буболечки в пълен ход,
залутали се нейде из тревата.

А по-нататък спрял се е щурец
и пее... и ликува... до забрава.
Тук всяко насекомо е певец,
и всичко Бога в своя път възпява.

Благоговейно се заслушвам аз
във тая непринудена симфония,
де всеки полъх е нечуван глас,
и де цветята пеят с благовония.

О, час на радост! Час неповторим!
Аз чувам, как като незрима струя
се лей около мен неземен химн.
Тук всичко пее Богу: “Алилуя!” 

архимандрит Серафим Алексиев