Що е покаяние? - Не вкусвай неумерено храна, подобно на безсловесните; не се опивай всекидневно; обикни поста, сълзите; прилепи се по-силно към молитвата; по-често бъди в църква и ще намериш покой за душата си. Не слушай онези, които ти казват: ... Тичай към храма, бързай да се изповядаш; хвърли се в Божиите обятия, защото вратите на Божия храм са образ на обятията на Бог Отец.

Ако си грешник, кай се! ... [Господ] и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). ...Ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). ...Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях.

Несъмнен признак за оставяне на предишните грехове е не само действителното отклоняване от тях, но и непрекъснатото противене на всяко греховно пожелание, съпроводени от страх да не паднем отново във властта на греха и сатаната и от пълна ненавист към греховете. Трябва да помним греховете си, защото това ще ни доведе до въздържание от тях. Не бива обаче да си спомняме с подробности за извършените грехове, защото това не е полезно, а само да помним, че сме грешни пред Бога.

Покаяние, което е постигнало целта си - опрощаване на греховете, привлича в душата на човека Пресветия Дух Божи и чрез Него дава залог на вярващия за вечно спасение в Иисуса Христа. Още: Беседа за покаянието.

Покаянието е подновяване на кръщението.

Покаянието е завет с Бога за изправяне на живота си.

Каещият се е купувач на смирение.

Покаянието е постоянно отхвърляне на телесното утешение.

Покаянието е мисъл на самоосъждане и грижа за себе си, свободна от външни грижи.

Покаянието е дъщеря на надеждата и отричане от отчаянието.

Онзи, който се кае, е затворник с надежда за помилване.

Покаянието е примирение с Бога чрез извършването на добри дела, противни на греховете.

Покаянието е очистване на съвестта.

Покаянието е доброволно търпение на всички скърби.

Каещият се сам си налага наказания.

Покаянието е силно стесняване на стомаха, дълбоко нараняване на душата. (Лествица 5:1).

"Излезте (Ис. 49:9) и ония, които са в ада на покаянието, ще чуят ли: вие сте простени? Нашите вопли стигнаха ли до ушите ти, Господи?"

Не се ужасявай, ако и всеки ден падаш и не отстъпвай от Божия път, но ставай мъжествено; и, без съмнение, Ангелът, който те пази, ще зачете твоето търпение. Когато раната е още нова и люта, тогава е удобно да се лекува; но застарялите и изоставени рани трудно се лекуват; защото за лекуването си те изискват вече много труд, рязане и обгаряния. Много рани стават неизлечими поради закъснение; но за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26). (Лествица 5:30).

Преди нашето падение бесовете ни представят Бога като човеколюбив, а след падението – жесток. (Лествица 5:31).

Според Ориген всички хора, дори най-нечестивите и бесовете, претърпели големи мъки в огнената геена, щели да се очистят накрай и ще бъдат помилвани. Поради това Св. Йоан Лествичник предупреждава: "Всички, а особено падналите, трябва да се пазят да не допускат в сърцето си недъга на безбожния Ориген; защото неговото скверно учение, внушавайки ни за Божието човеколюбие, е твърде приятно за сластолюбивите хора" (Лествица 5:41).

"Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", та да може с право и заслужено да бъде приложено към тях и следващото подир това: "И Ти сне от мене вината на греха ми" (Псал. 31:5).

"Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъп. 26:31).

Покаянието е да разбереш, че в сърцето ти има лъжа.

Докато една стая е в мрак не можеш да забележиш нечистотията; но след като светлината огрее, можеш да забележиш всяка отделна прашинка.

Към най-достойно причастяване се приготовляваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да съзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, за всичко да се изповядаме откровено, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа.

Всяка загриженост за Небето, ако не е въодушевена от покаяние, е мъртва и неистинска.

Покаянието е евангелска заповед. Първата проповед на въплътилия се Бог бе за покаянието.

За да се повярва в Христа и да се приеме християнство, е нужно съзнание за своята греховност и покаяние. За да се пребивава в християнството, е нужно виждане на своите грехове, изповядването им и покаяние. Нашето влизане в Небесното Царство е следствие от покаянието. Царството Небесно е притежание на покаялия се. Затова целият наш земен живот, от кръщението до навлизането във вечността, трябва да бъде път на покаянието.

Пътят, по който Сам Бог води човека, при което човек трябва да бъде постоянно със съкрушен дух, в духовна нищета, в съзнаване на своите прегрешения, в плач за тях, се нарича път на покаянието. По него са тръгвали всички светии. Този път е осветен от учението за Светия Дух, сияещо от Свещеното Писание и отеческите писания.
Още: Св. Игнатий Брянчанинов за покаянието

И светците са се каели до смъртта си, тъй като са виждали себе си недостойни за близостта до Бога и следователно — недостойни за царството Божие. А колкото човек е по-грешен, толкова по-малко грехове вижда в себе си и толкова по-злостно осъжда другите. Истинен, нелъжовен признак за правилното духовно устроение е дълбокото осъзнаване на собствената повреденост и греховност, съзнанието за собственото недостойнство за Божиите милости и неосъждането на другите. Ако човек не счита себе си — от цялото си сърце, а не само с езика си, — за непотребен грешник, той не е на правия път, той без всякакво съмнение се намира в ужасна слепота, в духовна прелъстеност, колкото и да го почитат за велик и свят човек, дори и да е прозорлив и да върши чудеса.

"Великото разбиране" или "обнова на ума", обозначено от покаянието, се състои именно в това – да признаеш, че "светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан. 1:5). Да се покаеш, с други думи, е да признаеш, че съществува добро, но и зло; любов, но и омраза; да потвърдиш, че доброто е по-силно, да вярваш в окончателната победа на любовта. Покайният човек приема чудото, че Бог има властта да опрощава грехове. И, понеже приема това чудо, за него миналото вече не е непосилно бреме, защото той вече не гледа на миналото като на нещо необратимо. Божествената прошка прекъсва причинно-следствената верига и развързва възлите на човешкото сърце, които сам човек не може да разкъса.