Вярата има и друго значение - значение на доверие. Когато казвам: "вярвам ти", това значи, че ти имам доверие. Същото говори вярващият за Бога, когато мисли за Него или се обръща към Него. Но да се доверяваш, значи също така да следваш съветите, указанията. Ето защо, за да израснем в духовния живот, за да познаем дълбините на онзи опит в познанието на Бога, който обикновено наричаме вяра, трябва да се научим да живеем така, както ни съветва Господ, да живеем живота, към който ни призовава Сам Бог: това е пътят на заповедите, за които говорят древните подвижници, това е опит да се слеем в мисълта, със сърцето и духа си със Самия Бог - и не само в чувството, но и в постъпките си.

Опитвам се да ти говоря, но е трудно, защото зная, че изпитваш голяма болка. В един момент твоята нагласа към живота се променя напълно и докато дълго време си бил щастлив – дни, месеци, години, изведнъж става нещо, идва лоша новина, някоя връзка се проваля, научаваш за някоя болест, става нещо, което те срива, смазва и изпадаш в униние. И разбирам, че не си добре. Ти сам го казваш и го чувстваш. Аз имам оскъдни сили, но призовавам великата сила на Бога, Неговата велика любов, благодат, обещание. Той ни е обещал, че ще бъде с нас във всеки момент от нашия живот и ще ни помогне, ако Го помолим. Всички Го молим да ни даде закрила, да се намеси и да ни върне отново радостта, която сме имали. Щастието е голямо доказателство за духовна свежест в живота ти, в душата ти. Когато си щастлив, когато си въодушевен, когато си пълен с вдъхновение, жизненост, кураж за живота, се събуждаш и всичко е красиво. Това е доказателство, че имаш живо съприкосновение с Бога, докосваш Го и в теб текат живителни сокове.

Бог е Изворът на живота. Когато Го докосваш, приемаш от Него сила. С други думи, когато си щастлив, радостен, жизнен, с настроение, с желание за живот, това означава, че в онзи момент чувстваш Бога и Го докосваш, защото радостта е доказателство, песента е доказателството, дори свиркането с уста е доказателство.

Понякога, когато си щастлив, ти се иска да изпееш някоя песен, да танцуваш, да подскочиш – именно това нещо влиза в теб и кара сърцето ти да тръпне от щастие, да се окрилява от въодушевление, лудост, екстаз, от радост. Това означава, че Бог е в тебе. Сега обаче не е. Но, за да получиш помощ, трябва да имаш твърда вяра, че Бог ще ти помогне. Нужна е голяма вяра, голяма увереност в сърцето, голяма надежда в силата на Христос.

Вярваш ли? – Христос често питал това хората, към които се обръщал, които били страдащи, болни, с душевни проблеми, обсебени от нечисти духове, измъчени, бедни, онеправдани, с толкова пороци, недостатъци и бреме в тяхната душа и искали да оздравеят, да се освободят от своя плач, скръб, самота, меланхолия. Господ ги питал – вярваш ли? Какво ще рече вярвам: откривам се, доверявам се, представям си изцелението, което Христос идва да ми даде, още в сърцето си го представям, преди да ми го даде. Чувствам го предварително, наслаждавам му се и това нещо активира чудото и помага то да се случи.

Когато в живота се чувстваш зле и си отчаян, когато накрая вярваш в твоя неуспех, вместо да повярваш в решението на проблема, когато отдадеш сърцето си повече на драмата, която те очаква, на безнадеждността, която идва, на отчаянието, което те обхваща, е, как тогава да се промени животът ти? Как? Случва се това, което казва Господ – да бъде според вярата ти! Това, което вярваш (че ще стане), в крайна сметка го привличаш върху себе си. Повярвай в Христос, в Неговата сила, любов, не подценявай себе си толкова много, не си мисли, че си се е родил, за да претърпиш тотална катастрофа, траен провал, за да се оплакваш и да се отчайваш. Не! Ти не си създаден с тази цел, а за да се радваш, да се наслаждаваш, да преодоляваш проблемите.