Първо утихни. Първо се успокой, остави всички тези неща да се уталожат дълбоко в сърцето ти, както бурното езеро, когато се успокои, тогава може да видиш какво става на дъното и да направиш нещо. Както хубаво казва старецът Паисий, когато има вълни в морето, не ходим да ловим риба, а чакаме първо нещата да се успокоят, морето да утихне и след това да видиш какво става. Така и при теб. Скръбта те е задавила и не те оставя да мислиш. Сега дори не можеш да се помолиш. Разбирам го. Каза ми го една госпожа, която изпитваше голяма болка и й казах да се моли, а тя ми отговори: В това състояние дори да се помоля не мога! Защото не можеш да се помолиш, бидейки задавен от скръб. В това състояние обаче се опитай от теб да излезе малък вик, лека въздишка и да помислиш за тези прости неща, т. е. че Бог знае за това, което става с теб. Всичко е под контрол, не може да стане нищо повече от това, което Бог е допуснал в живота ми, и ако го допусне, ще стане, каквото и да правя, значи, за мен е от изключителна полза да се предам на Неговата воля и да не се противя там, където не мога.

Не можеш да се противиш на Бога, на събития в живота така, както идват. Затова най-щастливите и най-радостните хора са тези, които, както си забелязал, се оставят Бог да ги води и когато някъде трябва да се противопоставят, те го правят, но без да се съпротивляват на Бога, а след като са се успокоили, гледат хладнокръвно какво трябва да направят, а не под въздействието на паниката. Някои сме много припряни и в такъв момент единственото, за което мислим, е да се обадим по телефона и да наругаем другия. Така обаче допълнително обременяваш себе си. Припряността в тези моменти не е добра, защото изричаш лоши думи и вършиш пагубни действия.