авва Доротей

 

Братя, нека се погрижим за себе си, нека бъдем внимателни. Кой ще ни даде това време, ако ние напразно го губим? Наистина, ние ще търсим тези дни, но не ще ги намерим. Авва Арсений винаги е казвал на себе си: „Арсение, за какво излезе (из света)?” А ние сме обхванати от такава пагубна леност, че дори не знаем какво сме желали тогава, поради което не само не преуспяваме, но и винаги скърбим. Причината за това е, че ние не внимаваме за своето сърце. И наистина, ако ние бихме желали да се подвизаваме поне малко, то не бихме скърбяли и не бихме изпитвали затруднения. Защото ако някой отначало принуждава себе си, то, продължавайки да се подвизава, той малко по малко преуспява и най-сетне спокойно усвоява добродетелите. А Бог, като вижда, че той принуждава себе си, помага му. И тъй, нека и ние да принуждаваме себе си, да сложим добро начало, усърдно да пожелаем доброто. Защото, макар и да не сме достигнали съвършенство, самото желание е вече начало на нашето спасение. С това желание и Божията помощ ние ще започнем да се подвизаваме, а чрез подвига ние получаваме помощ към придобиване на добродетелите. Затова един от отците е казал: „дай кръв и приеми дух”, т.е. подвизавай се и ще получиш навик в добродетелта.

 

 

Когато аз изучавах светските науки, отначало това ми се стори доста отегчително и когато отивах да взема книга, аз бях в положението на човек, който пристъпя да се докосне до звяр. Продължавайки да принуждавам себе си, Бог ми помогна и прилежанието ми се превърна в такъв навик и станах толкова усърден в четенето, че не забелязвах какво ям, какво пия, или как спя. И никога не си позволявах да отида на обяд с някого от моите другари и дори не влизах в разговор с тях във време на четенето, макар да бях общителен и обичах другарите си. Когато учителят ни пускаше, аз се измивах, защото изсъхвах от прекомерното четене и чувствах потребност всеки ден да се освежавам с вода. Отивайки си у дома, аз не знаех какво ще ям, защото нямах свободно време да се грижа за храната си, но аз имах един верен човек, който ми приготвяще това, което тай искаше. Аз ядях, каквото намерих приготвено, имах винаги книга до мене на леглото и често се вдълбочавах в нея. Дори и когато спях, книгата бе до мене на масата и, едва заспал, аз скачах от леглото, за да продължа четенето. Също вечерно време, когато се връщах (у дома) след вечерня, аз запалвах кандилото и четях до полунощ, намирайки се (изобщо) в такова състояние, че от четене не познавах сладостта на почивката.

 

 

И тъй, когато постъпих в манастир, аз си казвах: „ако при изучаване на философията у мене се роди такова желание и такава разпаленост, като се упражнявах в четене, което стана в мене навик, то толкова повече (така ще бъде) при обучаване в добродетелта” и от този пример аз черпех много сили и усърдие. Така, ако някой иска да придобие добродетел, той не бива да бъде нехаен и разсеян. Защото, както онзи, който иска да се упражнява в дърводелство, не се занимава с друг занаят, тъй и тези които искат да се научат на духовни подвизи, не бива да се грижат за нищо друго, но денонощно да се поучават в това, как да придобият духовното. Иначе, ония, които пристъпват към това дело, не само че не преуспяват, но се и съкрушават, като се затрудняват неразумно. Защото, който не внимава върху себе си и не се подвизава, той лесно се отдалечава от добродетелта; защото добродетелите са средина, оня изпитан път, за който един свят старец е казал: „ходете по изпитания път и бройте километричните знаци”. И тъй, както казах, добродетелите са средина между излишеството и недостига. Затова в Писанието е казано: „не се отбивайте ни надясно, ни наляво: ходете по пътя, по който ви заповядва Господ” (Втор. 5, 32, 17, 11). И Св.Василий казва: „има чисто сърце онзи, чийто помисъл не се отклонява нито в излишество, нито в недостиг, но се насочва само към средината на добродетелта”. Злото само по себе си е нищо, защото то не е някаква същност и няма никакъв състав. Но душата, която се е отклонила от добродетелта, става порочна и ражда грях, затова и страда от него, като не намира (за себе си) естествено успокоение. Нима дървото има по естество червей в себе си? Но в него се образува слабо загниване, от това загниване се ражда червей, който го разяжда. Така също и медта произвежда ръждата, която я разяжда. И одеждите сами произвеждат молеца, който ги разяжда и поврежда. Така и душата сама произвежда злото, което по-рано изобщо не е съществувало и, както казах, няма никакво качество, и само се измъчва от злото. Св.Григорий добре е казал: „огънят се ражда от веществото и изяжда последното, както и злото изяжда злите”. Същото наблюдаваме и в телесните болести: когато някой живее непорядъчно и не се грижи за здравето си, произлиза излишък или недостатък (на нещо в тялото), от което човек се разболява, а преди това болестта никак не е съществувала и никога не е била нещо (самобитно) и пак, след оздравяването на тялото, болестта вече съвсем не съществува. Така също и злото е недъг на душата, която се е лишила от свойственото за нея и принадлежащото й по природа здраве – добродетелта. Затова ви казах, че добродетелите са средина: така, храбростта се намира между страха и нахалството; смиреномъдрието между гордостта и човекоугодничеството; благоговението – между срама и безсрамието; така също и всички останали добродетели. И тъй, когато човек успее да придобие тези добродетели, той е приятен Богу и, макар (всички) да виждат, че той яде, пие и спи, както и другите хора, той е приятен Богу заради добродетелите, които има. А който не внимава и не предпазва себе си, той лесно се отклонява от този път надясно или наляво, т.е. или в излишество или в недостиг и поражда в себе си недъг, който е зло. Ето, това е изпитаният път, по който са вървели всички светии.

 

 

А километричните знаци са различните разположения на душата, с които всеки човек винаги е длъжен да се съобразява и да забелязва непрекъснато де е той, до къде е достигнал и в какво духовно състояние се намира. Ние приличаме на хора, които имали намерение да отидат в светия град (Йерусалим). Като излезли от своя град и тръгнали на път, едни от тях изминали пет километра и спрели, едни едва що излезли от града, спрели пред градските порти и останали в нечистото предградие. Случва се, че едни от ония, които се намират на път, изминават, например два километра и като се заблудят из пътя, връщат се, или като изминат два километра напред, връщат се пет назад. Други пък стигнали до самия град, но не влезли, а останали вън от него. Същото става и с нас, защото някой от нас са напуснали света и са постъпили в манастир с намерение да придобият добродетели: и ето, едни постигнали малко и се спрели; други постигнали повече, а трети извършили половината работа и също спрели; други изобщо нищо не направили, но мислейки (въобразявайки си), че са напуснали света, останали в светските страсти и тяхното зловоние; други извършват нещо добро и пак го опропастяват, а някой опропастяват и повече от това, което са извършили. Други, макар да са придобили добродетели, но били горди и унижавали ближния, поради което не влезли в града, но останали вън от него. Следователно, и тези не са постигнали своята цел, защото макар да са дошли до градските врати, останали вън от града, поради което и те не могли да изпълнят намерението си. И тъй, всеки от нас трябва да внимава е се намира: излязъл ли е от своя град, но се е спрял пред градските врата, в смрадното предградие; или е извървял по-малка или по-голяма част от пътя; или изминава два километра напред и два назад; или е извървял целия път и е влязъл в Йерусалим; или макар да е стигнал до града, не е могъл да влезе в него. Всеки нека разглежда своето състояние – де се намира той.

 

 

Има три устройства (нагласи) (на душата) в човека: той или действа съобразно своята страст, или се бори със същата, или я изкоренява. Действа съобразно своята страст онзи, който изпълнява нейните искания и я удовлетворява. Бори се със страстта си онзи, който не постъпва според нея и не я отсича, но борейки се, като че ли я избягва, обаче я носи в себе си. А изкоренява страстта онзи, който се подвизава и върши противното на страстта. Но тези три устройства (нагласи) имат голяма широта. Например, назовете която искате страст и ние ще я разберем. Искате ли да говорим за гордостта, или за блудството, или още по-добре, за тщеславието? Защото тя винаги ни побеждава. Поради суетност, човек не може да слуша словото на своя брат. Някой, като чуе една дума, смущава се или отвръща с пет или десет думи за една, враждува и се огорчава. А когато спорът се прекрати, той продължава да мисли зло против оногова, който му е казал думата, помни злото и съжалява, че не е казал повече от това, което е казал и замисля в себе си да му каже още по-лоши думи. И постоянно говори: „защо не му казах това и това, защо той ми каза това, и аз ще му кажа това и това” и постоянно се гневи. Ето едно устройство. Това значи, че злото е станало навик. Бог да ни избави от такова устройство, защото то непременно ще заслужи наказание; защото всеки грях, извършен с дело, подлежи на ада и макар такъв (човек) да иска да се покае, той сам не може да преодолее страстта, ако не получи помощ от някой светии, както са казали и отците. Ето защо аз винаги ви говоря да отсичате страстите, преди те да станат ваш навик. Друг, когато чуе дума, макар и да се смущава и да отвръща с пет или десет думи за една, и съжалява, че не е казал още три по-лоши, и скърби и помни злото, но след няколко дни се променя; друг остава цял седмица в такова състояние и е променя, а трети се променя още на другия ден. А друг оскърбява, кара се, смущава и веднага се променя. Виждате, колко различни устройства! Все пак, всички тия хора, докато постъпват според своята страст, са застрашени от ада.

 

 

Нека кажем нещо и за ония, които се борят със страстите. Някой когато чуе нещо, се наскърбява, но не затова, че са го обидили, а затова, че не е могъл да понесе (обидата). Такъв човек се намира в положение но подвизаване и борба със страстите. Друг се подвизава и се труди, но накрая бива победен под натиска на страстите. Друг не иска да отвръща с оскърбление, но се увлича по навик. друг се старае да не каже абсолютно нищо обидно, но скърби, че са му досадили, обаче осъжда себе си, че скърби и се разкайва за това. Друг не се огорчава от обидата, но не се и радва (на нея). Ето, всички тези се борят със страстите. Но двама от тях се отличават от другите. За такива, които са победени в подвизаването и които се увличат по привичка, има опасност да изпаднат в положението на ония, които постъпват според своите страсти.  Аз казах, че и те са в числото на ония, които се борят със своите страсти, защото те са потушили страстта със желание и не искат да постъпват според нея, но същевременно скърбят и се подвизават. А отците са казали, че всяко нещо, което душата не желае, е краткотрайно. Но такива трябва да изпитват себе си – не постъпват ли, ако не според самата страст, то според нещо, което поражда страстта, поради което те са победени и увлечени? Има и такива, които се стараят да прекратят страстта, но по внушение от друга страст. Например, някой мълчи, поради суетност, друг поради човекоугодничество, или поради друга някоя страст. Такива хора искат със зло да излекуват злото. Но авва Пимен е казал, че злото никога не се премахва със зло. Такива хора постъпват според страстите си, макар и да се самоизлъгват, че не правят това.

Накрая, нека ви кажа и за ония, които изкореняват страстите. Някой се радва, когато го оскърбяват, но се радва затова, че има предвид наградата. Такъв изкоренява страстта, но неразумно. Друг се радва, когато го оскърбяват и мисли, че е бил длъжен да понесе обидата, защото сам е дал повод за това. Този разумно изкоренява страстта. Защото, да приемеш оскърблението и да вземеш вината върху себе си, като считаш всичко, което идва върху тебе, за твое лично дело – това е дело на разума. Защото, всеки, който се моли на Бога: „Господи, дай ми смирение”, трябва да знае, че той моли Бога да му изпрати някого, който да го оскърби. Нека Бог ни въведе в такова състояние (на душата).

 

 

Виждате ли, колко са широки тези три състояния? И тъй, всеки от нас нека внимава, както казах, в какво състояние се намира. Доброволно ли някой постъпва според страстта и я удовлетворява? Или, като не желае да постъпва според нея, бива победен от нея? Или постъпва според страстта, увличайки се по навик и, като стори това тъжи и се разкайва, че е постъпил така? Или пък се подвизава разумно да отсече страстта? Или се подвизава против една страст заради друга такава? Както казах, някой мълчи поради суетност, или човекоугодие, или по друга някоя човешка подбуда. Или е започнал да изкоренява страстта, но разумно ли я изкоренява и върши ли противното на това, което страстта изисква. Нека всеки да узнае в какво състояние на душата се намира. Защото ние сме длъжни да изпитваме себе си не сам овсеки ден, но всяка година, всеки месец, всяка неделя, като се питаме: миналата неделя тази страст много ме смути, днес какъв съм? Така и всяка година да питам себе си: минала година тази страст съвсем беше ме победила, сега какъв съм? Така трябва винаги да изпитваме себе си, дали сме успели поне малко, или се намираме в това състояние (в което сме били по-рано), или пък в по-лошо. Нека Бог ни дава сили, та макар и да не смогнем да изкореним страстта, поне да не постъпваме според нея и да се оприличава онзи, който постъпва според страстта си и я удовлетворява. Той прилича на човек, който, бидейки поразяван от вражески стрели, сам пронизва сърцето си с последните. Онзи, който се бори със страстта, прилича на човек, облечен в броня и неуязвим от стрелите на врага. А онзи, който изкоренява страстта, прилича на човек, който бидейки обсипван от стрелите на врага, ги посреща и унищожава, или ги връща в сърцето на врага, както говори Псалмопевецът: мечът им ще се забие в тяхното сърце и лъковете им ще се пречупят (Пс. 36, 15).

И тъй, братя, нека и ние се постараем да връщаме оръжието на врага в неговото собствено сърце, или поне да не пронизваме с него нашите сърца. Нека се облечем в броня, за да станем неуязвими за стрелите на врага. Благият Бог да ни пази от тях, да ни дари с внимание и да ни наставлява на Своя път, защото Нему подобава всяка слава, чест и поклонение. Амин.

Отче, измъчват ме страсти.

- Чувстваш, че в теб живеят страсти?

- Понякога чувствам.

- Това е добре. Когато човек разбира, че го борят страсти, той се смирява. А където е смирението, идва Божията благодат.

- Но все пак ме огорчава това, че постоянно греша.

- Радвай се, че допускаш грехове; в тебе има гордост, а те те смиряват. „Боже мой, – си казвай – виж ме каква съм. Помогни ми. Ако не ми помогнеш, аз нищо не мога да направя”. Не се отчайвай. Когато ние допускаме пропуски, се открива нашият истински вътрешен човек, ние познаваме себе си и се стараем да се поправим. Това ни показва правилния път и ни освобождава от илюзиите. Аз се радвам, когато се проявява някаква моя слабост, когато страстите излизат навън. Ако те не се проявяваха, аз бих си мислил, че съм достигнал святост, а в същото време семената на страстите тайно биха живели в моето сърце. Така и ти, когато се разгневиш и паднеш в осъждане е естествено да са разстроиш, но има повод и за радост – проявила се е твоята слабост, а това означава, че ще се бориш, за да се избавиш от нея.

- Отче, когато страстта не се проявява известно време, означава ли, че я няма?

- Ако в тебе живее страстта, тя ще се прояви в определен момент. Затова, ако знаеш, че имаш страст, бъди внимателна. Например, ако знаеш, че до твоята килия живее змия, излизайки от вратата, ти всеки път ще гледаш да не е изпълзяла да те ухапе. Не е страшно, когато знаеш, че наблизо има змия и чакаш момент да я убиеш, щом излезе; страшно е, ако ти вървиш безгрижно и нищо не подозираш, а тя изведнъж се хвърли върху тебе и те ухапе. С това искам да кажа, че когато човек не следи за себе си и не знае своите страсти, той е в опасно състояние. Но когато знае какви страсти има в него и се бори с тях, тогава Христос му помага да ги изкорени.

- Отче, може би аз трябва просто да се подвизавам и да не се притеснявам от това, дали съм се поправила или не. Навярно моето изправление зависи не от мене, а от Бога.

- Да, подвизавай се и всичко предоставяй на Бога, но и се вглеждай в себе си, за да знаеш къде се намираш и какво става с тебе. Лекарят първо се старае да открие причината за температурата при болния, след това определя какво лекарство да му даде, за да я снижи. От момента, в който човек започне да вижда своите недостатъци, в него трябва да се появи благо безпокойство, което да го подтиква към борба за изправление. Аз гледам в себе си и виждам, че имам тези недостатъци. Подвизавам се и анализирам своето състояние: „До вчерашния ден в мен имаше тези неща. От кои от тях се избавих? На какъв етап от борбата се намирам?” След това се обръщам към Бога: „Боже мой, аз правя каквото мога, помогни ми да се изправя, защото сам не мога”.

- Отче, може ли човек да не вижда своите страсти?

- Ако човек е чувствителен, то Бог не позволява изведнъж да познае своите страсти, защото дяволът изкушава възприемчивия човек и се старае да го доведе до отчаяние. „В тебе има такава страст, – казва му той, – защо направи това и това? Ти няма да се спасиш”. Така човек може да стигне и до психиатрия.

ДА ВНИМАВАМЕ И СЕ ПОУЧИМ.