и на всички Христа предвъзвестява.“

Тропар за празника, Глас 4

Братя и сестри,

Така възпяваме днес, заедно с цялата Църква, въвеждането на Пресветата Дева от родителите й Йоаким и Анна в Йерусалимския храм. Това станало след навършване на третата й година. Родителите й решили да изпълнят обета, който дали при раждането на дъщеря си: да посветят Мария на Бога.

Според преданието знаем, че влизането на Мария в храма е съпроводено от много радост. В двора на храма я посреща първосвещеникът Захария. Мария минава през първите две части на храма, изкачва петнадесетте стъпала и влиза направо в Светая Светих. Там никой не пристъпвал освен свещеникът и то веднъж в годината, за да принесе жертва за себе си и за греховете на народа сторени по незнание. (Евр. 9:7)

Мария отдавала дните си на труд, учение и размисъл за Бога. Някъде около петнадесетата й година тя бива сгодена за Йосиф и заживява в Назарет. Именно там я посещава Архангелът, носещ Благата вест.

Празникът Въведение Богородично се чества още и като ден на християнското семейство и младеж.

Защо е избран точно този ден за честване на празник на християнското семейство? Какво е това християнско семейство?

B християнството, семейството се сравнява c Църквата в умален мащаб. Любовта на Бога към членовете на Църквата е както любовта между съпрузите, а съпружеството – апостол Павел нарича – „Велика тайна”.

Има много възгледи за семейния живот, но християнското семейство има за свой образец Божия план за човека. Едно семейство е дотолкова християнско, доколкото се приближава или вписва в този план. А той казва, че двамата съпрузи ще бъдат „една плът“, сиреч ще живеят като един организъм: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:24)

Такава е християнската представа за брака и тя се основава на разбирането, че мъжът и жената трябва да се разглеждат като единен организъм, като съюз на всички нива, което ги прави да се чувстват пълноценни само един чрез друг.

В християнството бракът не е сделка, а е избор на сърцето. Любовта е, която „съединява“ двамата в едно тяло. Когато човек обича, той иска да обича вечно. Като следствие на това, християнството разбира брака като „общност за цял живот“, т.е. семейство. Всеки посветен на другия, а двамата на децата. За грижата към тях не само като отглеждане, но и като възпитание.

Важно е да помним и знаем, че каквото се сади сега, такова ще се събира след години. Родителите имат нелеката задача в семейството, да възпитат децата си, да ги научат да различават доборото от лошото, да ги запознаят с Христос – „Без мене Нищо не можете да вършите” казва Спасителят.

Като деца на Адам и Ева всички  сме заквасени в кръвта си с греховното влечение. Но нашата кръв се заквасва и с Христовата Кръв в св. Причастие. Това става, когато се причастяват всички заедно – родителите и децата.

 Но когато ние не се причастяваме, тогава остава само кръвта на земния Адам. Тогава в нас не тече кръвта на Христа.

С причастието бива преодолян греховния похот и става научаването на децата на добро. Тогава важи с пълна сила изразът „Християнско семейство”, или по-точно – Христово семейство,… семейство на Бога.

Братя и сестри,

Затова наричаме празника Ден на християнското семейство и младеж, защото в лицето на свети Йоаким и Анна и на тяхната дещеря виждаме идеалът за семейство – притежаващ всички нравствени ценности и пълна отдаденост на Божията воля.

Християнското семейство е това – общност от двамата съпрузи, които са едно, заедно с децата и всички те са едно с Христос.

Но и всички ние ставаме едно християнско семейство, когато се приобщаваме със Светите Тайни.

Да бъдем едно семейство, да бързаме към Бога с дръзновение, както Пресветата Владичица изкачи всички стъпала на храма, влезе в Светая Светих и не пожела да излезе от там през целия си живот. Амин!