Източник: http://acrod.org

В късните години на 19-ти век, Алфред Лорд Тенисън поканил руски благородник в имението си. Една сутрин, рано, този благородник заминал на лов с кучета и пушки, и слуги.

Върнал се по обед и Лорд Тенисън го попитал как е минало. Той отговорил: „Не много добре. Застрелях двама селяни (peasants)“. Лорд Тенисън се замислил за момент, след което казал: “Не, ние тук го произнасяме с „ф”, правилното е „pheasants”. Застрелял си два фазана.”

„Не,“ отговорил благородникът, „Застрелях двама селяни. Държаха се арогантно с мен, затова ги застрелях.“

О, гняв, колко бързо се надигаш. Разбрахме го и миналата седмица, когато четохме историята за първите братя Каин и Авел и как връзката им била разрушена много бързо след като Каин бил обхванат от гняв. Той не бил способен да се справи със завистта към Авел заради жертвата, която Бог приел, а Библията споделя как лицето на Каин се помрачило. (Битие 4:5-6).  От първия гняв възниква първото убийство.

В проповедта си на планината Нашият Бог говори авторитетно: “Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда” (Мат 5:21-22). 

Моля се да нямаме нужда от тези примери, за да разберем колко бързо страстта на гнева може да разруши отношенията в живота ни; със семейството, приятелите, колегите, съучениците, съседите, най-накрая и с нашия Бог. Светът, в който живеем, е изпълнен с толкова поразителен натиск, че нервите ни са опънати докрай и дори най-малката провокация от друг човек или машина издига в нас греха на гнева.

Лекарите са изследвали как гнева действува в тялото. Те са открили, че първо има някаква входяща информация чрез сетивата, която действа като спусък. Това може да е словесна атака върху самочувствието ни или скастряне. Може да е възражение към дадената ни власт, или желание, което внезапно е спряно. Може да е порицание от колега или някоя властова фигура. Когато това събитие се появи, ние лесно можем да го изпуснем спусъка.

За по-малко от секунда мозъкът изпраща команди до други части от мозъка и почти навсякъде из тялото. Резултатът е мигновена промяна на цялостното състояние на нашата биологична система. Сърдечният ни пулс се покачва, настъпват и други физиологични промени. Ние осъзнаваме чувството чак след като всичко това се е случило. Изводът е, че когато изпитаме крайни по степен чувства, трябва да съзнаваме че тялото ни е променено и е готово за битка.

“Разумът е избутан настрани”, са думите на св. Василий Велики, “веднъж, щом разумът е избутан, страстта взема контрола…правейки човека да бъде напълно като див звяр”. 

Това означава, че трябва веднага да се намесим, ако искаме да възвърнем спокойствието на тялото и душата си. Добро духовно напомняне може да се открие в думите на Соломон: “гневливият нека търпи наказание” (Притчи 19:19). Но ние се нуждаем от повече от напомняне за грозотата на греха, за да се преборим с тази страст.

Ние трябва да умоляваме нашия Бог и Спасител за помощ, Него, Който несправедливо пострадал заради нас, и “потъпка смъртта със смърт”. Той е единствената ни надежда да възстановим мира в миг на разстройване. Преди да изразим гнева си, независимо дали словесно или с жестове (включително и с въртене на очите), ние трябва да се обърнем към Иисусовата молитва, казвайки: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния”. Трябва да се съсредоточим върху думата „грешния” и гнева ще стихне. 

Трябва да поставим непоклатима пречка пред демона на гнева. За нас, този камък е Иисус Христос, Който ще освети сърцата ни, размеквайки твърдостта им и изглаждайки остротата на езиците ни.

Независимо от състоянието на духовното ни развитие, молитвата на Иисус – богословието на която се развива от св. Григорий Палама (когото поменаваме днес), ще ни постави отново във връзка с нашия Бог, от Когото сами сме се отдалечили чрез гнева.

Нека благоволението на Иисус Христос ни предложи силата да преодолеем гнева си, така че да можем да се представим в мир пред останалите хора и пред Бог.