Ония, които са се сподобили с монашески или ангелски образ, трябва да смятат това за най-голямо Божие благодеяние, винаги да помнят целта, за която са се отказали от светския живот и обетите, дадени на Бога в началото на новия живот, в присъствието на всички братя и невидимото присъствие на ангелите. Неизказано големи са наградите, обещани на монашеския чин, но и наказанията за нарушаване на обетите дадени на Бога са тежки.    Когато ние сме давали обещания, ангелите невидимо присъстващи са ги записали. За тях ще дадем отговор при Второто пришествие на Господа Иисуса Христа. Ние сме се отказали от родители и близки в света, от светската суета, имот, печалби, суетна слава и всички житейски   сладости воюващи против душата, и изобщо от всичко, което може да ни забави по пътя на спасението. Отрекли сме се от житейската мълва, сами, като сме избрали по свое разсъждение по-хубавия апостолски и ангелски живот (l Кор. 7:7). Нека бдим върху себе си, за да не избягваме от обителта на небесните странници отново в страната на духовното робство чрез стремежа към житейски примамки и удоволствия.    Като пристъпваме да работим на Господа, ние трябва да се очистим от всякакви скверни на плътта и духа, да придобием страх Божии и смираномъдрие, да изоставим светската дързост, да бъдем послушни във всичко на настоятелите и на цялото братство в Христа: в определените ни послушания да бъдем усърдни и безропотни, в молитва търпеливи, в бденията неленостни, в изкушенията да не се опечеляваме и да не униваме, в поста да не се отклоняваме и да знаем, че с молитва и пост ние трябва да се подкрепяме и да молим Бога да ни даде разум да разбираме лукавите помисли, защото врагът не ще престане да ни напомня нашия предишен живот и да ни внушава отвращение към добродетелния. Като встъпваме на път, който води в Царството небесно, да не се връщаме назад, за да не загинем както жената на Лот (Бит. 19:26), да не обикнем никого повече от Бога: нито баща, нито майка по плът, или някого от близките си. Да не предпочитаме никоя от тварите пред Твореца и ако наистина искаме да бъдем Христови ученици, то по Господнята заповед нека се отречем от себе си, да вземем кръста си и да последваме Христа (Мат. 16:24), като се приготвим да понасяме всякакви скърби и изкушения, защото такъв е истинският живот по Бога. Да оставим злите нрави на стария човек: непослушание, прекословие, гордост, завист, ярост, зла похот, роптание, хула и почие, и вместо тях да се постараем да придобием нрави, които подобават на светците: любов, кротост, смирение, послушание, въздържание, служение и благоговение, защото ние сега приемаме второ кръщение и очистване от всички грехове и сам Христос Бог ни прави синове на светлината, а всепетата Божия Майка със св. Ангели се радват на нашето покаяние.    И тъй, нека до края на живота си останем твърди и неизменни в дадените на Бога обети, ние ще се възрадваме, защото наградата ни е голяма на небето. Такава награда са получили св. Антоний, Ефтимий, Сава, Синклития, Мария, Пелагия и др., с които ще наследим Царството небесно в Христа Иисуса Нашия Господ.    Тези обети трябва да се препрочитат поне веднъж в седмицата, в неделя или друг ден, за да ги помним и да се въздържаме да ги нарушим, защото сме ги дали не на човек, а на самаго Бога. За неизпълнение на дадените обети, както  е казано по-горе, ние ще трябва да дадем отговор в дена на Страшния съд Божи. Св. Василий Велики пише, че нарушителите на обетите стават лъжци, светотатци, похитители на светинята , Бога, защото обетите се дават на най-висшето същество, пред което треперят небето и земята, на най-Светия, Който ненавижда лъжата и измамата, на Правосъдния, Който милва верните Си и строго наказва нарушителите на обетите.    За нарушаване на монашеските обети св. Серафим Саровски е казал: гнусен пред Божиите очи е  греховният смрад на миряните, но небрежността на монасите е още по-отвратителна. Жена, която не е могла да запази верността към своя мъж, му става ненавистна. Така също и душата, обрекла се на Небесния Жених и не поревнувала после за Него, потъпкала обетите си, ще има еднаква участ с Юда - предател.    Колко е велик монашеският чин пред Божиите очи, ние виждаме от безбройния сонм монаси и монахини, които са минали по тесния път и са се удостоили още в този живот с особените дарове на Божията благодат. Даже и най-външният монашески вид - одеждата е показана свише на Св. Пахомий Велики чрез явяването на Ангел, облечен в схима и останалите монашески одежди. Заслужава отбелязване случаят, описан в Пролога: православният цар Елезвий като узнал за богоотстъпничеството на цар Дунаан и за гоненията, предприети от него срещу християните, събрал многобройна войска и се отправил с нея за отмъщение на нечестивеца Дунаан, но не само не успял, а претърпял с войската си големи бедствия. Когато, обаче, по съвета на един св. постинужител , Елезвий дал обет пред Бога за монашески живот, той спечелил блестяща победа на Дунаан и после, като оставил земното царство, приел върху себе си благото Христово иго. Този случай ясно показва, колко е велик пред Бога монашеският чин.    Блажени и преблажени са онези, които се стараят да изпълнят своите обети. Те, заедно с мъдрите евангелски деви, ще се сподобят да видят Небеснят Жених, с украсени в брачна одежда души, със запалени светилници, с велика слава ще влязат в неръкотворния чертог на Царя на славата и тяхното блаженство не ще има край. Тяхното вечно наследие ще бъдат райските красоти, които никакви човешки думи не могат да изразят. Тук ще посочим някой места из Апокалипсиса, които отчасти изобразяват неизразимата небесна награда, приготвена за победителите на страстите, на воините на Небесния Цар.   На оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай. (2:7)   Който побеждава, няма да бъде поверен на втора смърт. (2:11)   На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровена мана, и ще му дам бяло камъче, на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го  получава. (2:17)   Който побеждава и пази делата Ми докрай, нему ще дам власт над езичниците, и ще му дам утрената звезда. (2: 26, 28)   Който побеждава, той ще се облече в бели дрехи, и няма да залича името му от Книгата на живота, а ще изповядам името му през Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Йерусалим, който слеза от небето от Моя Бог, и Моето ново име. (3:5)   На оногова, който побеждава, ще дам да седна с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол. (3:21)   Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син. (21:7)   Като четем за тези Божии оббещания, които превъзхождат нашия ум, кой не ще се постарае да се удостои с тях? Кой не ще запламти от любов към Бога?    За достигане на тази неизказана вечна слава ще поставим като основа своите добродетели, първи от които са: любовта, смирението и търпението, придобивани с Божията помощ чрез себепринуждаване. Тези, които ги притежават, несъмнено ще бъдат приети в обятията на Небесния Отец и ще се нарекат възлюбени Негови синове и дъщери и блаженството име не ще има край.    (из "Духовно Оледало" )