вечност :: ПОДВИГЪТ В ХРИСТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.07.2014 19:46 - ПОДВИГЪТ В ХРИСТА

Автор: fotinia Категория: Лични дневници

Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:

Монахът, който се подвизава да угоди на Христа, отбягва да говори за това. Безмълвието и желанието да скрие своите преживявания от света го укрепяват в тази борба. Той се стреми към скрития, тайнствен живот в Христа, и така успява да се наслади на общението с Бога. Той се наслаждава на небесните дарове, които получава още тук, на земята, и чувства, че с него се случва нещо твърде необикновено, нещо толкова удивително, че ако поиска да го изрази с думи, едва ли би му се удало, защото и най-доброто описание не би могло да се сръвни с истинското преживяване. Ето защо монахът се стреми да го скрие. Но това преживяване е толкова силно, че често той не е в състояние да го изрази. То се поражда от само себе си и монахът, без самият той да иска, го разкрива пред другите - непреднамерено и просто, без съзнателно да дава въниен израз на ставащото в душата му. Смисълът на казаното е приблизително следният: "Какво е това, което се случва с мен! Аз се молех единствено да получа опрощение, а това, което ми се дава, надхвърля всичките ми представи и очаквания. Търсех някакво успокоение, а този мир и блаженство, които ме изпълват, не могат да бъдат изразени с думи. Зная, че съм бил създаден да получавам и да давам любов, но тази любов, която изобилно се излива върху мен, е отвъд всичките ми очаквания. Аз се борех да придобия някаква надежда, но това, което открих, бе един мир, едно истинско щастие. Какво повече бих могъл да желая! Чувствам се объркан и си мисля: "Всичко това за мен ли е? Защо? Какво съм направил, за да ми се случи? Заслужавам ли го, или е станала някаква грешка?" Веднъж дяволът, приел вид на Божии Ангел, се явил на едни подвижник, който водел свят живот, с надеждата да го изкуши и измами. За да го накара да се възгордее, дяволът казал: "Аз съм ангел Божии и съм пратен, за да ти помогна в твоята духовна борба и да ти кажа, че Бог е много доволен от твоите подвизи". Но смиреният монах, който добре съзнавал човешката немощ, отговорил просто и спокойно, с непоколебима вяра в думите си: "Трябва да има някаква грешка - аз не съм достоен да бъда посещаван от Божии Ангели. Виж дали не трябва да отидеш при някой друг, а вместо това си дошъл при мене!" Като чул това дяволът се тръгнал уязвен и посрамен. Душата ни се удивлява - как така за нея е направено толкова много! Не е ли това някаква грешка? Но това не е измама, слава Богу. Това не е грешка. Ние, православните християни, се докосваме до тайнството на Божията любов в своя окаян живот, "в своето смъртно тяло". Любовта на нашия Бог, на Светата Троица ни прави достойни да влезем в божествено общение с Него като членове на Неговата свята Православна Църква. Знаем, че с нищо не сме достойни за такава чест. Всички ние сме грешни и за осъждане. И въпреки това ние сме благословени "по голямата Му милост". Ето в какво е нашата радост, нашето щастие. Господ Иисус Христос е Този, който ни очаква в Своята Църква, приема ни с радост и ни обгръща, умива ни и ни ублича. Той ни помазва, отваря за нас вратите на Своя свят дом и ни прави участници в блаженството на вечния живот. Той прави всичко. Ние само молим тихо: "Амин, да дойди, Господи Иисуся"... (Откр. 22:20).
*из - "Подвигът в Христа в днешното време на отстъпление" - Славянобългарски манастир Св. Георги Зограф. Св. Гора Атон УПАДЪК НА МОНАШЕСКИТЕ НРАВИ Авва Атнасий от лаврата на Св. Сава казваше: "Нашите отци до самата си смърт пазели въздържание и сиромашия, а ние разширяваме стомаха и джобовете си". Също казваше: "Нашите отци се стараели, щото с нищо да не се различават, а ние сега се грижим за глинени съдове и за ръкоделие".
(из "Наръчна книга за духовен живот")

Нагоре