Мнозина от намиращите се сред нас хора, бидейки пленници на плътта и поробени от обстоятелствата на настоящия живот, предполагат, че след него нищо няма да има и, позовавайки се на Божието човеколюбие, говорят, че няма да има нито наказания, нито мъчения.

Но ако Бог е човеколюбив, какъвто и е в действителност, то Той непременно е и праведен; а ако е праведен, как така не би било справедливо да подложи на наказание онзи, който, след като първо се насладил на многобройни блага, после извършил неща достойни за наказание и не станал по-добър, нито намирайки се под заплаха, нито заради оказаните му благодеяния? Защото, ако вникнеш в правдата, то ще видиш, че по силата на правдата ние по-скоро би трябвало да бъдем наказани тозчас още от самото начало, и даже би било човеколюбиво, ако бихме претърпели и това, което не се е случило. Ако някой обижда някого, който в нищо не е виновен, той по закона на правдата носи отговорност; а ако не само обижда, но и ежедневно със своите постъпки огорчава благодетеля, оказал му хиляди благодеяния единствено по свои вътрешни подбуди, а не като въздаяние за получено добро, то как такъв ще бъде достоен за снизхождение?

Кажи ми, как не се страхуваш да произнасяш такава дързост, твърдейки, че „Бог е човеколюбив и не наказва”? А ако накаже, то според теб ще се окаже нечовеколюбив ли? Защо, кажи ми, съгрешавайки, ти не желаеш да бъдеш наказан? Нима Той не те е предупредил за всичко, което те очаква? Нима не е заплашвал? Нима не е извършил много за твоето спасение? Ако злите не биват наказвани, някой може да каже, че и добрите не се увенчават, а в такъв случай къде отиват човеколюбието и праведността Божии?

И тъй, хора, не се лъжете, прелъстявани от дявола, защото всичко това са дяволски мисли!

Ако добрите съдии, господари и учители биват награждавани, а лошите наказвани, то що за несъобразност би било, ако при Бог нещата станат на обратно, ако и добрите и злите се удостоят с една и съща участ? И кога злите биха отстъпили от злото? Всъщност, ако и при очаквано наказание те не отстъпват от злото, то, бидейки свободни от този страх, не само не отивайки в геената, но още и достигайки царството, къде биха се спрели злите?

Чувал съм как някои грехолюбци казват, че само за да плашиБог говорел за геената, тъй като било невъзможно, Той, бидейки милосърден да наказва когото и да било, особено такъв, който не знае Бога. Кажете ми вие, които правите Бога лъжец, кой в дните на Ной изля вълни върху цялата вселена, произведе това ужасно крушение и устрои гибел за целия наш род? Кой прати гръмове и мълнии върху Содомската земя? Кой потопи египтяните? Кой изтреби шестстотин хиляди в пустинята? Кой изгори сборището Авироново? Кой заповяда на земята да разтвори паст и да погълне съмишлениците на Корея и Датана? Кой във времето на Давид порази в един миг седемдесет хиляди? Кой по времето на пророчеството на Исаия в една нощ умъртви сто осемдесет и пет хиляди?

А нима не виждаш ежедневните нещастия, които, съгрешавайки понасяме? Какъв би бил смисълът, ако едни се наказват, а други не? Действително, ако Бог не е неправеден, а Той със сигурност не е неправеден, то и ти непременно ще понесеш наказание за греховете; ако Бог не наказва, защото е човеколюбив, тогава никой не би трябвало да понася наказание. Дори за тези думи, предадени нам от някои, Бог наказва мнозина и в настоящия живот, за да може, ако не повярвате в думите, съдържащи заплаха, поне да повярвате на наказателните действия.

И кое да убеди нас, възразяващите, че учението за геената не е басня? Дори това потвърждава неговата истинност, че също и поетите, философите и риторите са любомъдърствали за бъдещото въздаяние и са говорили за въздаянието на злите в ада. Наистина те, макар да не можели да говорят за това съгласно с истината, но все пак възприемали някои подобни съждения, ръководейки се от умозаключения и неща чути от нас. Така някои говорят за река Коцит, огненосни реки, за водата на Стикс и за Тартара, отдалечен от земята толкова, колкото земята от небето, говорят и за много видове наказания, говорят още и за елисейските поля, за островите на блажените, за цветни поляни и за великото благовоние, за приятността на въздуха и още за хората пребиваващи там, за облечените в светли одежди, за пеещите някакви песни, и въобще за въздаянието полагащо се на добрите и злите след отшествието от тукашния живот.

Да вярваме в геената, за да не паднем в геената, защото невярващият бива по-нерадив, а нерадивият несъмнено ще отиде в нея! Но напротив, да вярваме без колебания и да говорим за нея непрестанно. Така скоро няма да съгрешим. Защото паметта за такива слова, ако само тя е присъща на нашата душа, подобно на някакво горчиво лекарство е в състояние да изтреби всякакво зло.

Ако ти си жестокосърдечен и немилостив, спомни си за девиците, чиито светилници угаснали вследствие на това, че нямали елей и които девици били изгонени от чертога на жениха, така веднага ще станеш човеколюбив. Ако имаш склонност към поведение на хищник, тогава послушай какво казва съдията: „Вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина” (Мат. 22:13), и ти ще прогониш тази страст. Ако си склонен да ядеш и пиеш до пресищане, чуй какво казва богаташът: „Прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика”(Лук. 16:24), и не получава просеното, и ти тозчас ще се освободиш от тази наклонност. Ако у тебе има огън на нечисто пожелание, помисли си за огъня на наказанието и този огън ще отстъпи потушен. А дори да не би имало огън, все пак размисли, какво огромно наказание е да бъдеш отхвърлен от Бога и да си идеш с позор: повярвайте, това бедствие е невъзможно да се изрази с думи. И всъщност, ако тези, които не виждат слънчевата светлина водят живот по-скръбен от всяка смърт, то какво бихме претърпели ние, ако бъдем лишени от тази светлина? Нима можем да живеем, да дишаме и съществуваме, ако ни се отнеме това съзерцание? Ако не ни бъде позволено на видим нашия Владика? Ако човек, който е получил благородно възпитание, бидейки хвърлен в тъмница, само вонята, лежането в мрака и това, че е затворен заедно с разбойници, смята по-тежко от всяка смърт, то помисли, какво ще бъде, когато там, бидейки обгаряни заедно с разбойниците на вселената, и сами няма да виждаме, и нас няма да виждат, но сред такова множество ще ни се струва, че сме сами. Защото мракът и тъмата няма да допуснат да разпознаваме своите ближни и всеки ще смята, че само той единствен търпи това, защото макар това да е един тъй наречен огън, но той е огън сумрачен, нямащ светлина. За нас ще е особено страшно и ужасно, че той силно изгаря и не угасва, а светлина няма. Ако мракът сам по себе си така угнетява и смущава душите ни, то какво ще бъде, когато към мрака се прибавят и такива страдания и изгаряния?

Не си мисли, че всъщност щом геената се нарича огън, тя е подобна на обикновения огън. Този последният, каквото обхване, изгаря и престава, а онзи веднъж обхванатото постоянно изгаря и никога не престава. Затова и той се нарича неугасим: за него е желателно да облича грешниците в нетление, но не заради тяхна чест, а за да има постоянен източник на мъчения.

Но има и нещо още по-тежко в геената. Самото лишаване от благата е съединено с такива страдания, с такава скръб и теснота, че ако на грешниците не им предстояха никакви мъчения, само това самт по себе си би било достатъчно за да нарани и потресе нашите души по-болезнено от всяко геенско изтезание. Ако ние, влизайки в тъмница и виждайки как едни са покрити с мръсотия, други са свързани с железни вериги, трети са обзети от мрак, ако тогава ние стенем и треперим и всячески се стараем да не попаднем в такава нужда и беда, то какво ще почувстваме, какво ще правим, когато самите ниесвързани с вериги бъдем отведени на геенски мъки? И тези вериги са не от желязо, а от огън никога не угасващ, а ние ще бъдем пазени не от някакви равночестни нам същества, които не рядко можем и да умилостивим, а от страшни и недостъпни за състрадание ангели, към които и да погледнеш е невъзможно – толкова силно те са разгневени от оскърбленията, които ние сме нанесли на Владиката.

Там няма да бъде като тук: едни предлагат сребро, други - хранителни припаси, трети - оправдателни речи и получават облекчаване на присъдата, не, всичко там ще бъде неумолимо: било то Ной, или Иов, или Даниил – никой от тях не ще посмее да се застъпи и да протегне ръка при вида на изпитващите вечни мъки, защото естественото сродство тогава ще бъде унищожено. Защото когато бъдат намерени праведни отци у грешни деца и добри деца у зли родители, то нужно би било те да имат чиста радост, а не към наслаждението от благата да се примесва съкрушение вследствие на естественото родство. Такова, повтарям, ще бъде изтребено и те ще негодуват заедно с Владиката срещу породеното от собствената им утроба.

И тъй, нека никой не очаква добро, ако сам не е извършил нищо добро, макар той да е имал безчислено множество праведни предци. Ако не употребим даденото ни време за това, за което трябва, всички ще си идем оттук и ще дадем последен отчет за неподобаващото разхищение. Защото и взелият пари за търговски оборот, ако ги е разпилял, ще бъде привлечен от кредиторите към отговорност и ще понесе наказание. Колко повече ще бъде наказан този, който е разпилял целия си живот? И както ние изискваме от нашите слуги отчет не само за разхода, но и за прихода на парите – откъде, колко, от кого и по какъв начин са получени, така и Бог изисква отчет за похарченото и за придобитото и от богатия, и от бедния: от богатия - дали са чисти източниците, дали не чрез присвояване и скъперничество той е събрал богатство, харчил ли е от богатството за блуд или е давал на бедни, харчил ли е за разкош, неумереност и пиянство или е давал помощ на угнетени. А от бедния ще иска отчет мъжествено и с благодарение ли е понасял бедността, не е ли унивал, не е ли роптаел, не е ли обвинявал Божия Промисъл, сам живеейки в нужда и виждайки как друг живее в разкош и не щади имуществото. Впрочем не само богатите и бедните, но също и владетелите и съдиите ще бъдат подложени на много щателно изпитание – не са ли нарушили справедливостта, не са ли произнесли присъда над подсъдим, водени от пристрастие или ненавист, не са ли произнесли неподобаваща присъда вследствие на това, че са се прелъстили или полакомили. И всеки, на колкото по-висока властова позиция се е намирал, толкова по-строг отчет ще даде.

Безсмислените удоволствия на настоящия живот с нищо не се отличават от сенките и съновиденията. Преди още грехът да завърши, удоволствието угасва, а наказанието за него няма край, сладостта е временна, а мъката вечна. Затова и Бог постоянно ни говори за геената, за да получим велик плод от заплахата и от страха. Защото, ако Той, имайки намерение да хвърли в нея грешниците, не би изказал по-напред заплаха, то мнозина биха попаднали в нея. Ако и сега, когато нашите души са потресени от този страх понякога грешат с такава лекота, като че геената я няма, то какви ужаси ли бихме натворили, ако нищо такова не ни бе казано и не биха били отправени заплахи? Погледнато така това не е дело на жестокост, а по-скоро на милост и човеколюбие.

И наистина, ако при Иона нямаше заплаха от корабокрушение, не би било предотвратено корабокрушението; ако не беше казано, че Ниневия ще бъде разрушена, не би устояла Ниневия. Точно така и ако я нямаше заплахата от геената, всички бихме попаднали в геената. Ако у Бога не би имало никаква загриженост относно това, грешим ли или живеем праведно, то може би би имало някакъв смисъл да се говори, че няма наказание. Но ако Той полага толкова голяма бдителност ние да не съгрешаваме и толкова се грижи да изпълняваме заповедите, то ясно е, че грешниците Той наказва, а праведниците увенчава.

Но обърни внимание на объркаността на мнозина. Веднъж вменяват вина на Бога, че Той често дълготърпи и пренебрегва деянията на много злодеи, развратници, любостяжатели, които не понасят наказания, друг път пък се проявяват като силни и строги изобличители за това, че Той ги заплашва с наказание. Но ако последното е прискърбно, то първото би трябвало да бъде прието с възхищение. Но, уви, безумие, уви, душа, обичаща греха и похотта! Пренебрегват заплахата на думи, но ще бъдат на дело подложени на наказание.

Наистина, никой, който тук не се е освободил от грехове, след отшествието си от този свят няма да може да избегне възмездието за тях. Но също както от тукашните тъмници подсъдимите биват отвеждани в съдилището оковани във вериги, така и отишлите си оттук оковани с различни вериги от грехове биват водени на Страшния съд. Ето, когато се случи да бъдеш в баня, която е затоплена повече от необходимото, спомни си тогава геенския огън; и пак, когато ти се случи да се разболееш от тежка треска, пренеси се с мисълта си към онзи пламък и ще можеш да придобиеш добро настроение. Всъщност, ако банята и треската така ни тревожат и угнетяват, то когато попадне в тази огнена река, влечаща ни към Страшния съд, как ще се чувстваме тогава? И този, който си отива оттук с добри и лоши дела ще получи известно облекчение в наказанието и тези мъки, а който е лишен от добри дела и има само зли, бива обречен на вечно тежко мъчение. Там ще има претегляне на злите и не злите дела. Ако последните натежат повече, това ще окаже не малка полза на извършителя. А вредата от извършените зли дела ще бъде толкова голяма, колкото е отместена теглилката от първоначалното й положение и ако те натежат повече, ще отвеждат човека в геенския огън, защото изобилието от добри дела не е толкова голямо, за да бъде в състояние да устои срещу този силен натиск. А от добрите дела нито едно, колкото и то да е незначително няма да бъде пренебрегнато от Съдията.

Ако за греховете, за думите и помислите ние трябва да заплатим с мъчения, то толкова повече ще се зачетат добродетелите, били те големи или малки. Затова не е достатъчно само освобождаване от злото, но се изисква и високо съвършенство в доброто, защото, за да се избавиш от геената, трябва да се въздържаш от пороци, а за да достигнеш Царството, трябва да се прилепяш о добродетелите. Тъй и във външните дела по обичай е прието да се увенчава не онзи, който не е сторил никакво зло – това е достатъчно само да се избегне наказание, - но този, който е проявил велики благодеяния. А и когато си мисля, че за да се избегне геената е достатъчно въздържане от зло, аз си представям някаква страшна заплаха, предвещаваща наказание не за онези, които се осмеляват да вършат зло, а наказваща тези, които са се леняли да вършат добро. Но що за заплаха е това? „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям”(Мат. 25:41). Значи ние вярваме, че тези, които не отделят за нуждаещите се от това, което имат, не само ще бъдат наказани с лишаване от блага, но и ще бъдат пратени в геенския огън.

И тъй, ние научаваме, че извършилите добро се наслаждават с блага на небесата, а тези, които не могат да бъдат уличени в някакъв порок, но на които не достига някоя добродетел, ще бъдат отведени в геенския огън заедно с извършилите зло. Защото, ако и на земята, който престъпва закона на властващите подлежи на неумолимо наказание, толкова повече ще бъде предаден на непоносими мъчения онзи, който презира заповедите на небесния Владика.