Ако ти си решил да се кръстиш – част 4

Разбира се, това, което е написано тук, е само азбуката на християнството, така че преди Кръщение, трябва да се прочетат някои книги за Православната вяра, за да може кръщаваният съзнателно да участва в Тайнството, като максимално разбира неговата същност. Може да се препоръча „Катехизис“ на св. Филарет Московски^*, съчиненията на св. Николай (Велимирович) Сръбски „Касиана“ и „Вярата на светците: Катехизис на Източноправославната църква“ (както и други), „Огласителните беседи“ на св. Кирил Йерусалимски, „Какво е духовен живот и как да се настроим към него“ и „Пътят към спасението“ на св. Теофан Затворник.

Има още много друга добра литература, посветена на Православното вероучение и азбуката на духовния живот. Какво точно да избереш, ще ти подскаже свещеникът, с когото е добре да се срещнеш няколко пъти преди самото Тайнство.

От само себе си се разбира, че този, който желае да се кръсти, е длъжен да чете Свещеното Писание. Древната Църква е препоръчвала на оглашените (а именно така се наричат тези, които се готвят за Кръщение) да прочетат от Новия Завет четирите Евангелия (ако съвсем няма време поне да се прочете Евангелие от Марк). А от Стария Завет да се прочете книга Битие, Изход, Притчи Соломонови, Книга на Иисуса, син Сирахов и Премъдрост Соломонова.

По време на подготовката за Кръщение трябва усърдно да се молим (въпреки разпространеното мнение това може и трябва да се прави), но не с Господнята молитва („Отче наш“), защото Бог става Отец за човека по време на Кръщението.

Особено полезно и необходимо е колкото се може по-често да се посещава Божият храм. Трябва да се помни, че ако човек е решил да се кръщава, то той вече отчасти е свой за Църквата. Тя се моли за него като за оглашен. Затова не бива да се пренебрегва нейната майчинска грижа.

Некръстеният може да присъства на цялото вечерно богослужение, а сутринта, на Литургията - до думите, възгласяни от дякона или свещеника: „Елицы оглашеннии изыдите, оглашеннии изыдите. Да никто из оглашенных…“ („Вие, които сте оглашени, излезте; оглашени, излезте; ... никой от оглашените да не остане...”) При тези думи е прието да се излезе от храма. За да не се блъскаме в хората, най-добре е да застанем отзад, но така, че да чуваме какво се пее в храма.

Особено хубаво е да се намери храм, където проповедта е след Евангелието и където се правят огласителни беседи преди Кръщение. Но ако и това не е възможно, то всички въпроси за прочетеното в книгите, за неясното в богослужението или за живота с Бога, трябва без да се стесняваме да задаваме на свещеника. При това е добре предварително да си определим среща, за да не се обиждаме, ако ни отговори набързо.

Оглашеният не може да присъства на Тайнства, извършвани над други хора – Кръщения, Венчания, Маслосвети и Ръкоположения.

следва

предишна