«Воскресения день, просветимся людие: Пасха,
Господня Пасха! от смерти бо к жизни, и
от земли к небеси, Христос Бог нас преведе,
победную поющыя.»^*

Пасхален канон, 1-ва песен

По Божията милост отново се сподобихме да доживеем празнуването на най-великия и най-радостен християнски празник – „празникът на празниците и тържествo на тържествата” – Светлото Христово Възкресение – Светата Пасха.

С любов изпращаме на всички наши читатели неизменно-новия, изпълнен с благодатна сила, вечно-радостен пасхален поздрав:

“ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!”

Колко сме щастливи ние, православните християни, че имаме този дивен празник, че все още можем, забравяйки всички житейски несгоди и скърби на сегашния лукав земен живот, всяка година да се наслаждаваме на „това добро и светло тържество”! Наистина, няма по-радостна вяра от нашата православна християнска вяра. А това е така, защото тя се вдъхновява от радостта за Възкръсналия Господ.

Христовото Възкресение е крайъгълният камък на нашата свята вяра.

Затова и неговото празнуване е изпълнено с особена тържественост и ликуване.

„Този празник, - казва великият отец на Църквата св. Епифаний Кипърски, - е най-тържествен от всички празненства. За целия свят той е и празненство и обновление и спасение. Този празник е глава и връх на всички празници.”

Много характерно е това, че в днешно време само нашата Света Православна Църква празнува „сей нареченный и святый день”^** така, както той се е празнувал от първите християни в дълбока древност и това, самт по себе си, вече е най-силното свидетелство за истинността на нашата света Православна вяра, за нейното превъзходство над всички други изповедания, които наричат себе си “християнски”, но които са се отделили от светото Православие.

А как се е празнувала светата Пасха в първите векове на християнството, за това красноречиво и образно ни разказва св. Григорий Нисийски.

“Днес, - казва той, - цялата вселена, като едно семейство, събрано за някаква работа, оставило обикновените дела, като по даден знак се обръща към молитвата. Днес няма пътници по пътищата; не се виждат мореплаватели в морето; земеделецът е оставил плуга и лопатата и се е облякъл в празнична одежда; кръчмите са празни, изчезнали са шумните сборища, както изчезва зимата при появата на пролетта; безпокойствата, смущенията и житейските бури са сменени от тишината на празника. Бедният се гизди като богаташ; богатият се облича много по-великолепно от обикновено; старецът подобно на юношата, бърза да вземе участие в радостта; болният превъзмогва своята болест; децата, с нови премени, празнуват чувствено, защото още не могат да празнуват духовно; девственицата се весели с душата си, защото вижда светлия тържествен залог за своята надежда; майката на семейството, тържествувайки, се радва с всички свои домашни – и тя самата, и нейният мъж, и децата, и слугите, и всички домочадци, всички се веселят... Сега и праведникът се радва и неочистилият своята съвест се надява да се изправи с покаяние. Днешният ден облекчава всяка скръб и няма толкова печален човек, който да не намери утешение в тържеството на празника.”

А нашата дивна пасхална утреня! Нима нещо на земята може да се сравни с най-умилителното и най-възвишено тържество от нашето пасхално Богослужение, което, както често виждаме, привлича в храмовете ни в пасхалната нощ с някаква непреодолима сила даже хора чужди на нашата вяра?! В тази“свещена и всепраздненствена нощ” като че ли самото небе, с някаква своя частица, слиза към нас на нашата грешна земя и по мярата на всеки – кой колкото може да поеме, ни се дава да вкусим нещо от райските сладости, от това, неизразимо на човешки език, райско блаженство, което очаква всички истински християни в бъдещия живот.

В какво се състои основната причина за тази светла пасхална радост?

В това, че, както се пее в пасхалното песнопение, „от смърт към живот и от земята към небето Христос Бог преведе нас, които Му пеем победна песен”.

Причината за нашата светла радост е в това, че с Христовото Възкресение е победено злото, победено е последствието на злото, нашият най-зъл враг – смъртта, и от тази, изпълнена със зло, грешна земя ние сме възведени на небето.

С Христовото Възкресение ние сме избавени от мрачната власт на ада и ни е дадена възможност за друг вечен блажен живот.

Празнувайки тази победа над смъртта и ада, светата Църква радостно ни призовава да вземем участие в нейната победна песен:

“Днес празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушаването на ада, и началото на другия, вечния живот.”

„Сега е спасението на света, - поучава св. Григорий Богослов,- на видимия и невидимия свят. Христос възкръсна от мъртвите – станете и вие с Него! Христос е в Своята слава – въздигнете се и вие! Христос се освободи от гроба – освободете се от оковите на греха! Отварят се вратите на ада, унищожава се смъртта, изоставя се ветхият Адам и се създава нов: „И тъй, който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17).

„Да празнуваме този най-велик и светъл празник, - призовава св. Иоан Златоуст, - в който възкръсна Господ! Да го празнуваме светло и заедно с това благочестиво, защотоГоспод възкръсна и заедно със Себе Си възкреси вселената.”

Какво означава нашата радост в деня на празника Пасха, нашите светли възвишени преживявания по време на пасхалната утреня, като неясен глас, който излиза от дълбочината на нашето вътрешно съзнание: че този наш обикновен всекидневен живот, който живеем на земята, не е истинският живот, за който сме предназначени, че душата ни се стреми към друг живот – именно към този светъл блажен живот, възможност за който ни е дарувал Господ чрез Своето Възкресение, живот свободен от оковите на греха, живот чист, небесен, че нашата същинска радост, същинско блаженство, истинско щастие не са на земята, а на небето, не са в земното, а в небесното.

А след това сме длъжни с негодувание да отхвърлим от себе си, решително да отхвърлим всичко, което ни привързва към земята, което прави нас самите “земни”, неспособни да се възнесем на небето, безчувствени към небесния, духовния свят. Ние сме създадени не за тази тленна земя, а за вечно-нетленния живот, който Господ, освободил ни от властта на греха, отново ни е дарувал със Своето Възкресение.

Празнувайки светло радостта на Светата Пасха, докато това все още е достъпно за нас, да се ограждаме всячески от тлетворното влияние на света, който не приема Христовото Възкресение, да избягваме по всякакъв начин безбройните съблазни, разпръснати навсякъде за улавяне на разсеяните души, в тесен съюз с истинната Църква внимателно да се готвим за вечния нетленен живот, приготвен за нас от Възкръсналия Господ, като заедно с всички верни радостно пеем победната песен:

ПАСХА НЕТЛЕНИЯ – МIРА СПАСЕНИЕ!^***

1960 г.

Современность в свете Слова Божия, Слова и речи, Том 1, Слово 68.

Превод: Даниела Димитрова

* „Денят на възкресение е! Да тържествуваме, люде! Пасха е, Господня Пасха! Защото от смърт към живот и от земята към небето Христос Бог преведе нас, които Му пеем победна песен.” – Пасхален канон, ирмос на 1-ва песен.

** „този избран и свят ден” ­­- Пасхален канон, ирмос на 8-ма песен.

*** „Пасха на нетлението – на света спасението”.