вечност :: Униние

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.04.2014 04:27 - Униние

Автор: fotinia Категория: Лични дневници

Прочетен: 635 Коментари: 0 Гласове:

Грехът на унинието произхожда от прекомерно занимаване със себе си, със своите преживявания и неудачи, което води до угасване на любовта към околните, равнодушие към чуждите страдания, неумение да се радваме на чуждите радости, завист. Основа и корен на нашия духовен живот и сила е любовта към Христа. Нея ние трябва да отглеждаме и възпитаваме в себе си, да се вглеждаме в Неговия образ, да го проясняваме и вдълбаваме в себе си, да живеем с мисълта за Бога, а не за своите дребни суетни успехи и неуспехи, да Му отдаваме своето сърце — това е именно животът на християнина. И тогава в сърцето ни ще се възцарят тишината и мирът, за които говори св. Исаак Сирин: «Помири се със себе си, и ще се помирят с тебе небето и земята».
Често тежко съгрешилите или слаби хора, които не са способни да встъпят в борба със своите страсти, изпитват съмнение във възможността да бъдат простени и да се поправят и това чувство е съпроводено с признаци на униние, отчаяние (също последствие от тежкия грях на неверието). Но нали «здравите нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: «милост искам, а не жертва». «Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние» (Мат. 9:12-13). Безизходното положение на някои изповядващи се, привидната безнадеждност на тяхното положение се състоят в това, че тези хора се намират извън Църквата. Тяхното спасение е да влязат в Църквата, в общение с братята по вяра.

Нагоре