вечност :: Убийство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.04.2014 05:21 - Убийство

Автор: fotinia Категория: Лични дневници

Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.04.2014 05:21

За най-страшен грях през всички времена се е считало нарушаването на шестата заповед: убийството, лишаването на друг човек от най-великия дар Божий — живота. Също такива страшни грехове са самоубийството и убийството на дете в утробата (абортът).
        Много близки до извършване на убийство са тези, които в своя гняв против ближния си допускат бой, нанасят рани, осакатяват. Виновни в този грях са родителите, които жестоко се отнасят към своите деца, като ги пребиват за най-малки провинения или дори без всякакъв повод. Нерядко падат в същия грях и ония, които злоупотребяват с виното. Между младежите е станало вече нещо обикновено да се бият, често до сериозни телесни повреди и едва ли не да се убиват един друг за нищо, за да покажат своето «мъжество», да отстоят своето «аз». Но нима това е мъжество? Най-често такива «герои» просто не умеят да подтискат в себе си страстите и действуват в порив на гняв, ненавист, под действието на избликнала сатанинска злоба. Ние, християните, знаем, че истинското мъжество се проявява в твърдото, търпеливо, настойчиво противене на страстите, в неподчинението към тях. Кой е по-мъжествен? Онези кротки, физически слаби, мълчаливи, покорни християни — юноши, девойки, малки деца, майки със своите младенци, които без съпротива са отивали на страдания заради Христа, доброволно са се предавали на мъчения, търпели са нечувани издевателства, или тези «мъже», които заради една оскърбителна дума са готови да «разпорят корема» на ближния и веднага се хващат за ножа? Интересно е как биха постъпили тези хора, ако ги поведат на мъки, като поискат от тях да се откажат от вярата си? Най-вероятно те или веднага биха се отрекли от Христа, или биха започнали да проклинат своите оскърбители, да скърцат със зъби срещу им, стараейки се да ударят някого от тях. А християните винаги са се молели дори за своите мъчители и палачи. Често сега може да се чуе оправданието, че в живота царуват «вълчи» закони кротостта не винаги е полезна и възможна. Но как можем да съвместим такива мисли с християнството? Към кого тогава са отправени думите на Самия Господ: «Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце» (Мат. 11:29), или заповедта «Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата» (Мат. 5:39)?
        Виновни в този грях са и ония, които подстрекават към бой, настройват хората един срещу друг със сплетни и клевети, озлобяват приятели, скарват близки помежду им — които всяват раздор сред окръжаващите ги. Такъв човек нека знае, че той направо върши дяволска работа, защото и самата дума «дявол» значи «клеветник».
Неоказването навременна помощ на болен или умиращ, равнодушието към чуждите страдания също трябва да се разглежда като пасивно убийство. Особено ужасно е подобно отношение от страна на децата към престарелите родители. Тук се отнася и неоказването помощ на човек, попаднал в беда: бездомен, гладен, удавящ се пред очите ни, пребиван или ограбван, пострадал от пожар или наводнение. Но ние убиваме ближния си не само с ръце или с оръжие, а и с жестоки думи, ругатни, издевателства, насмешка над чуждата мъка. Св. ап. Йоан Богослов казва: «Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец» (1 Йоан. 3:15). Всеки сам е изпитал, как наранява и убива душата злата, жестока и уязвяваща дума.
Не по-малък грях извършват тези, които лишават от чест и невинност младите души, като ги развращават физически или нравствено и ги тласкат по пътя на греха. Блажени Августин казва: «Не мисли, че не си убиец, ако си упътил ближния си към грях. Ти развращаваш душата на съблазнения и крадеш от него това, което принадлежи на вечността». Да каниш на пиянско сборище юноша или девойка, насила да учиш непиещия да пие, да подстрекаваш към отмъщение за обидите, да съблазняващ с развратни зрелища и разкази, да се надсмиваш над целомъдрените, скромни люде, да скланяш хората към нарушаване на поста, да се занимаваш със сводничество, да предоставяш жилището си за пиянство и развратни сборища — всичко това е съучастие в нравственото убийство на ближния.
        Убиването на животни без нужда, измъчването им също е грях: «Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко» (Притч. 12:10).
        Когато се предаваме на прекомерна скръб, като стигаме до отчаяние, ние пак грешим против тази заповед. Самоубийството е най-тежък грях, защото животът е дар Божий и само на Бога принадлежи властта да ни лишава от него. За самоубийците не трябва дори да се молим — Църквата не поменава имената им и не ги опява, не се полага да бъдат погребани в християнски гробища и да имат кръст върху гроба си. Та нали самоубиецът е отхвърлил своя кръст, отказал се е да носи неговата тежест, изоставил е всяко упование на Божията милост, със самото покушение срещу своя живот се е отказал от всички човеколюбиви и неизказано милосърдни грижи на Господа за него (според думите на Самия Господ, и косъм не пада от главата ни без Божието знание — така Той се грижи за всеки човек). Отказът от лечение, преднамереното неизпълнение на предписанията на лекаря, съзнателното нанасяне вреда на своето здраве, тютюнопушенето, злоупотребата с вино и лекарства, употребата на наркотици, въобще пренебрежителното отношение към телесното ни и душевно здраве — всичко това са различни видове самоубийство. Тялото е храм на душата, както и целият човек е храм Божий, храм на Светия Дух и «ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори» (1 Кор. 3:17), по думите на Свещ. Писание.
        Според правилата на Анкирския събор (313 г.) за преднамерено умъртвяване на плода в утробата (аборт) се полага отлъчване от Св. Причастие за 10 години. Св. Василий Велики, говорейки в едно от своите правила (2-ро правило) за умишлено убиващите заченатия плод. не прави разлика между плода, който напълно се е образувал и този, който още не е получил човешки вид. Той намира в това престъпление двоен грях: и детеубийство, и опит за самоубийство, тъй като с насилственото погубване на плода се подлага на опасност и живота на самата майка. Св. Василий осъжда такива майки като извършили детеубийство, но им определя за епитимия половината от срока, който се полага за убийство. За жена, която се счита за член на Православната Църква, изкуственото прекъсване на бременността е категорично недопустимо и се прощава само в изключителни случаи, когато поради здравословното състояние по-нататъшното износване на плода застрашава живота.
        Абортът е равнозначен на убийство. В основата на причините за този тежък грях лежи липсата на доверие към Бога, Който устройва живота на всеки човек, идващ на света, а също така страхът от житейските трудности или от позора и насмешките, когато зачатието е станало вследствие на блуд или прелюбодеяние Но в този грях почти винаги имат участие и мъжете — съпрузите или любовниците. Мъжете, които поощряват аборта или сами принуждават към него, са не по-малко виновни от жените си Мъжете, които лекомислено влизат в близки връзки с жени, падайки в блуд, се оказват виновни за извършваните аборти и така стават съучастници и в детеубийството. И колко такива лекомислени «забавляващи се» мъже, даже без да знаят това, носят на своята кръщенска риза следи от кръв — кръвта на техните умъртвени младенци! Затова преди изповедта трябва добре да си припомниш: не си ли извършил ти такова престъпление или не си ли имал блудни връзки, които са могли да завършат с аборт, та на Страшния съд да се окаже, че имаш участие и в такъв грях като убийството.

Нагоре