Често сред вярващите проникват и се разпространяват всевъзможни суеверия, вяра в личби, магии, гадаене, различни еретически представи за тайнствата и обредите. Подобни суеверия са противни на учението на Православната Църква и служат за развращаване на душите и угасяване на вярата.
        В наше време особено разпространено е пагубното учение на теософията (най-известното му направление е антропософията). Върху лицата на хората, които продължително време са се занимавали с така наречените окултни науки и са посветени в «тайното духовно учение», остава тежък отпечатък: знак на неизповядания грях, а в душите — болезнено извратено от сатанинска рационалистическа гордост мнение за християнството като една от низшите степени на познанието на истината. Като заглушава искрената по детски вяра в Божията бащинска любов, а заедно с нея и надеждата за възкресението и вечния живот, теософията проповядва учението за «кармата», за преселването надушите, един извънцърковен и следователно безблагодатен аскетизъм. Освен пряката вреда за душевното здраве, заниманията с теософия, окултизъм, спиритизъм са тежки грехове и поради това, че представляват дързък опит да се погледне зад затворената врата, да се проникне в тайната на битието по нецърковен начин, по заобиколен път. Онзи, който желае да тръгне по църковния път и да пристъпи към тайнството Покаяние, непременно трябва да изповяда такъв вид увлечение, ако е имал отношение към него.