вечност :: Сребролюбие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.04.2014 05:05 - Сребролюбие

Автор: fotinia Категория: Лични дневници

Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове:

Под това наименование се разбира всяко пристрастие към вещи, пари и всякакъв вид материални блага, което се проявява както във формата на разточителност, така и в противоположната щ — скъперничество. Второстепенен наглед, този грях крие необикновена опасност: в него има едновременно отхвърляне на вярата в Бога, на любовта към хората и пристрастие към низшите чувства. Тази страст поражда злоба, вкаменяване на сърцето, склонност към много грижи за земни, житейски неща, завист. Преодоляването на сребролюбието е частично преодоляване на тези грехове. От думите на Самия Спасител ние знаем, че богатият трудно ще влезе в Царството Небесно. Христос учи: «Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и крадат; защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви» (Мат. 6:19-21).
Близки до този грях са много страсти: страстта красиво да се обличаме, да имаме редки вещи, «с вкус» да си подбираме всичко, да създаваме красива модерна обстановка в къщи. Оттук идва и щателната грижа за подреждането на вещите, за запазването им, страхът да не се загуби нещо, страхът от крадци и ограбване, раздразнение към тези, които се докосват до някоя вещ или молят за нещо, съревнование с другите за придобиване на вещи, завист, осъждане, немилосърдие, презрение към бедните. Човек започва да отделя твърде много внимание на външния си вид и на окръжаващите. Възниква отношение към ближния «по дрехите», уважението расте или пада в зависимост от материалното благосъстояние на ближния, а оттук идват и несправедливостта, човекоугодието, отвращението и гнусливостта. Апостолът нарича страстта на сребролюбието идолопоклонство. Този, който започва да служи на тленното вещество става негов роб, почитател, покланя се на тленното, на творението — и оставя Твореца.

Нагоре