вечност :: Немолитвеност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.04.2014 03:27 - Немолитвеност

Автор: fotinia Категория: Лични дневници

Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.04.2014 04:07

Този грях е частен случай на нецърковност и е всеобщо разпространен. Като говори за тая най-важна страна на духовния живот, изповядващият се трябва да каже на изповедта как се моли, какви са плодовете на неговата молитва, доставя ли му молитвата духовно утешение или се възприема от него като неприятно задължение, от което той се опитва под всякакъв предлог да избяга; ползува ли православния молитвеник, знае ли молитви наизуст, чете ли Евангелието. Всеки вярващ трябва всекидневно да споменава в молитвите си своите близки — живите за здраве, а починалите за упокой, да се моли «за тези, които ни ненавиждат и обиждат», към които има чувство на неприязън и които може би несправедливо са го обидили. Той трябва също така да посещава често богослуженията, да бъде в храма в неделните дни и на големи празници, да спазва установените от Църквата пости — не само като въздържане от храна, но и в нравствен смисъл. Трябва да се помирява с тези, с които е бил скаран, да дава милостиня, да прощава дългове, да се старае да отстранява от себе си всичко суетно и да се съсредоточава върху вечното.
Горещата молитва отличава искрено вярващия от «топлохладните». Ние трябва да се стараем не да изчитаме молитвеното правило, не просто да стоим на богослужението, но да придобием молитвен дар от Господа, да обикнем молитвата, да чакаме с нетърпение молитвения час. Вярващият трябва да се стреми да се проникне с молитвен дух, да се научи да обича и разбира музиката на църковните песнопения, тяхната несравнима красота и дълбина, богатството на багри и тайнствената образност на литургическите символи. Дарът на молитвата — това е и умение да владееш себе си, своето внимание, да повтаряш думите на молитвата не само с уста и език, но и с цялото си сърце и с всичките си мисли да участвуваш в молитвения труд. Трябва да привикнеш към Иисусовата молитва: «Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния», и да я произнасяш в себе си винаги и навсякъде, особено в трудни минути, при усилващи се духовни борби, в изкушения и скръб.
И тъй, братко, разгледай внимателно в какво от изброените тук необходими правила, порядки и християнски задължения грешиш против нашата вяра, против светите църковни постановления и не забравяй да се покаеш за това!

Нагоре