вечност :: Грехът на осъждането

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.04.2014 04:19 - Грехът на осъждането

Автор: fotinia Категория: Лични дневници

Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.04.2014 04:20

Като осъжда чуждите недостатъци (действителни или привидни), човек си мисли, че е по-добър, по-чист, по-благочестив, по-честен или по-умен от другия. Но не е така. «Този, чието сърце е чисто, счита всички хора за чисти, а на когото сърцето е осквернено от страстите, никого не счита за чист, но си мисли, че всички са подобни на него» (авва Исайя). Нашият съд никога не е безпристрастен, защото най-често е основан на случайни впечатления или се извършва под влияние на лична обида, раздразнителност, гняв, мимолетно настроение.
Православният християнин безусловно може и е длъжен да протестира против неправдата, несправедливостта, да защищава обидените. Но да възстановява истината е призван само този, който е достоен, който е заслужил правото да я защищава, който сам е способен да изслуша със смирение истината за себе си и с кротост да се покае за собствените си грехове.
Явното или едва забележимо осъждане е почти най-честият грях, който е и най-трудно да бъде изповядан, тъй като той е посипан като ситни прашинки по целия ни живот и цялата ни дейност. Но този прах е крайно зловреден. Една осъдителна дума, една укорителна мисъл често (както знаем от примерите из житията на св. отци) напълно са отнемали Божията благодат даже от ревностни подвижници. Едно малко осъждане може напълно да лиши християнина от наградата за много и дълги трудове, в един миг да остави душата напълно ограбена, опустошена, унила, дори ако секунди преди това тя се е радвала и веселила с духовна радост. В светото Евангелие от устата на Самия Господ често сме слушали предупреждения относно осъждането на ближния: «Не съдете, за да не бъдете съдени» (Мат. 7:1), «С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете осъдени» (Мат. 7:2), «Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си» (Мат. 6:9). Казвайки Господната молитва «Отче наш» ние направо произнасяме над себе си тежка присъда, когато започнем след това да съдим ближния си и не му прощаваме някой грях. Ако никого не осъждаме, винаги отстраняваме очите си от греховете на ближния и се стараем да видим собствените си грехове, като укоряваме себе си и се поставяме по-ниско от своя брат, то този път към Царството Небесно ще бъде най-кратък, най-лек и най-радостен. Живей така поне един ден и ще забележиш в себе си как веднага ще се приближиш до Бога. Ако никого не осъждаш, то при наличието на много други съгрешения можеш да бъдеш помилуван на съда, а осъждаш ли, дори при достоен, строг във всичко и порядъчен живот ще се намерят и у теб много грехове, за които ще бъдеш съден с цялата строгост. Затова така са се бояли нашите отци от греха, така са пазели всяко свое чувство, слово, мисъл, стараели са се даже с лек укор, с кимване на глава да не покажат осъждане — нито с обвиняващ поглед, нито с въздишка. Ако натрапчиво те нападат осъдителни помисли, внушавани от демоните, не им давай да се вкоренят в сърцето, а ако се прилепват към него, то поне се пази да не ги изказваш. Ако премълчиш, вече по-лесно ще можеш да изгониш тази страст от сърцето си, а ако си казал — тежко си съгрешил!

Нагоре