Имало е, възлюбени мои, има и ще има до свършека на света врагове на Църквата Христова, врагове на вярата. Сатаната винаги ще воюва с Христа и чедата на сатаната винаги ще воюват с чедата Христови, чедата на Църквата. Победител в тази ожесточена борба накрая ще излезе истината, разпънатата истина, Православието, нашата света Църква. В това ни уверява Сам Господ, Който е казал: "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан. 16:33) и на друго място е предсказал, че от ада ще излязат тъмни сили, които ще воюват с Църквата, но никоя от тях не ще може да й надделее (вж. Мат. 16:18). Същото се потвърждава и от историята: в продължение на двадесет века Църквата винаги е излизала победителка и е жънала безсмъртни духовни трофеи.

Днес празнуваме една от многобройните победи на Църквата. Това е победата на светите икони. Ще се опитам да говоря с прости думи, за да ме разберете. Но днес, в такъв свят ден, нека богословстваме малко.

Преди повече от 1200 години в Константинопол се появили еретици, чийто девиз бил: "Вън иконите от църквите!”. Варвари, груби и необразовани, те влизали в храмовете, събаряли светите икони от иконостасите, хвърляли ги на земята, тъпчели ги, разсичали и изгаряли. Проверявали и по домовете на хората и горко на тогова, у когото намирали икони. Залавяли го, хвърляли го в тъмница, осъждали го, отрязвали му носа, заточвали го в най-отдалечените краища на империята. Това гонение продължило почти 150 години.

Ако някой запитвал иконоборците: "Защо унищожавате иконите”, те отговаряли: "Защото да се почитат те е идолопоклонство и според Божията заповед в Декалога "не си прави кумир...”, "не им се кланяй” (Изх. 20:4; Втор. 5:8), ние не се кланяме на идоли”. Те смятали, че иконите са идоли. В действителност, обаче идол ли е иконата?

Не, не е. Едно е идол, а друго – икона. Какво представлява идолът? Идол е да вземеш парче мрамор или дърво, да го издялаш, да му придадеш образ на животно или човек и после да паднеш и да му се поклониш с вярата, че е бог. Такова нещо ние не проповядваме. Не казваме, че иконата на Христа е самият Христос, не казваме, че иконата на Св. Богородица е самата Св. Богородица или пък че иконата на св. Пантелеймон е самият светец. А какво казваме? Че иконата изобразява лицето; иконата на Христа изобразява Христа, иконата на Св. Богородица изобразява Св. Богородица, иконата на св. Пантелеймон изобразява св. Пантелеймон. И както не съществува дом или портфейл без снимки на любимите лица (баща, съпруг, деца), така и в църквата имаме изображения на Христа, на Св. Богородица и на светиите и като виждаме тях, си спомняме за тези свети личности и като почитаме тях, почитаме изобразените лица. "Почитта към образа възхожда към първообраза”, казват светите Отци. На иконата подобава почетно поклонение, не служене. Това учи Църквата.

Бог, възлюбени, не е вещество, а дух. Като невеществен и Цар на невеществените ангели и архангели, е невидим; никой не Го е видял. Затова в църквата не изобразяваме Бога. Като невидим, Той е и неописуем; никоя художническа ръка не може да Го опише, да ни даде образа Божий. Но великото и неизказано тайнство е че Синът Божий и Бог е приел човешка плът и тогава Невидимият станал видим; явил се като човек на земята, като Син на Девата. И тъй, откакто невидимият Бог станал видим в Лицето на Христа и е ходил между нас и е бил разпънат и възкръснал, оттогава станал описуем и вече можем да Го рисуваме.

Един от най-големите отци на Църквата, св. Йоан Дамаскин, подкрепяйки догмата за почитането на светите икони, казвал:

 "Питам ви, иконоборци, дошъл ли е или не е дошъл Христос на земята? Ако не е дошъл, тогава нямаме право да изобразяваме Неописуемия. Но ако Христос е дошъл – и е факт, че е дошъл и като младенец и като зрял мъж се явил в света – тогава, елате, зографи, вече можете да Го изобразите. Хиляди очи са Го видели, хиляди уши са Го чули, хиляди ръце са Го докоснали. Следователно, Христос като Бог е неописуем, но като човек е видим и описуем; може да бъде изобразен."

Коя е първата икона на Христа? Безброй много икони има днес в къщите на православните. Обаче, първата икона, която се изобразява и църквите ни, е светият Убрус. Едно предание, което не е записано в Евангелието, разказва следното. Когато Христос на Велики Петък се изкачвал на Голгота, носейки кръста на рамо, се изпотил и от лицето Му потекла пот. Една благочестива жена, която била наблизо, извадила кърпата си и я дала на Христа. Той се избърсал и й я върнал. Тогава жената видяла, че върху кърпата се бил отпечатал образът на Христа. Това била първата икона на Господа и това предание ни показва, че Христос може да бъде изобразен. Така оттогава съществуват хиляди икони.

За съжаление днес отново се е появила иконоборческата ерес. И днес има врагове на иконите на Христа, на Св. Богородица, на светиите. Кои са те? Не са гърци. Гърците знаят какви борби са водели техните предци във Византия в продължение на 150 години, за да запазят иконите. Неприятелите на иконите са чужденци; в тях не тече гръцка, православна кръв. Дошли са отдалеч, от Бруклин в Америка, с доларите си, тридесетте сребърници на Юда, за да купуват съвести. Това са хилиастите или "свидетелите на Йехова”, или йеховистите. Те, ръката да им отрежеш, не се прекръстват, не се кланят на кръста, нито на иконите.

В едно село в Гревена (област в Северна Гърция, бел.ред.) се случило следното. Една бедна девойка взела някой си младеж, който се бил завърнал от чужбина; бил емигрант в Америка. След като се венчали в църквата, се прибрали вкъщи. Не успели, обаче да заживеят като семейство. Още на първия ден след сватбата, съпругът взел от иконостаса иконите на Христа и Св. Богородица, свалил ги, стъпкал ги и хулел. Бил хилиаст и до брака криел своето верою. Когато девойката видяла тези неща и чула, че не вярва в иконите, не се поколебала да разтрогне незабавно брака си!

Такива са хилиастите. И за жалост много епархии в нашата родина са се заразили от заблудата им. Има и села изцяло с хилиасти, където църквата вече не функционира, а функционира еврейска синагога. Защото хилиазмът е с еврейски произход. Евреин бил и основателят на тази секта, Чарлз Ръсел (1852-1916). Тя е еврейско изобретение, плод и холера на дявола. Последователите й ходят от къща на къща, възползвайки се от демократичните институции на нашата родина, упражняват прозелитизъм и се стремят да разпространят заразата си.

Но не! Призовавам ви на тревога и ви умолявам всички – мъже, жени, деца, – където се появят тези агенти на Бруклин, за да пренасят холерата си, да противодействате, като повикате специалистите по сектите. Мястото ни да остане чисто и непокварено от сектата на хилиазма. Да продължи да се покланя на Отца, Сина и Светия Дух и да почита светите икони на Христа, на Св. Богородица и на всички светии во веки веков. Амин.

Митрополит Августин (Кантиотис)
Беседа, произнесена в църквата "Свети Дух”, гр. Флорина (Лерин), на 23 март.1975 г. (публикува се със съкращения)

Митрополит Августин (Кантиотис) е роден в с. Левкес на о. Парос (Цикладски острови) на 20 април 1907 г. Завършил е Атинския богословски факултет през 1929 г. Ръкоположен е за дякон през 1935 г. и за презвитер през 1942 г. През годините е служил като протосингел на Атолийската митрополия, военен свещеник и проповедник в Атина. Бил е също така редактор на десетки периодични издания, основател на ученически и студентски пансиони, ръководител на мисионерското богословско братство "Ставрос” ("Кръст”). В продължение на много години е бил неуморим проповедник из цяла Гърция, автор е и на 82 книги с религиозно съдържание.

На 25 юни 1967 г. е хиротонисан за митрополит на Флорина, Преспа и Еордания. На 14 януари 2000 г. се оттегля поради напредналата си възраст и остава на покой в епархията си. Митрополит Августин се представи в Господа на 28 август 2010 г., на 104-годишна възраст.

Флорински митрополит Августин

Превод от гръцки език: Алексей Стамболов