По своя за­ми­съл мо­на­шес­т­во­то е под­ра­жа­ние на Христовия на­чин на живот. Евангелският Христос ни се раз­к­ри­ва ка­то иде­ал за съ­вър­шен монах: Той не е женен, сво­бо­ден е от род­нин­с­ки връзки, ня­ма пок­рив над гла­ва­та си, странства, жи­вее в доб­ро­вол­на нищета, пости, пре­кар­ва но­щи­те Си в молитва. Монашеството е стре­меж да се доб­ли­жиш до то­зи иде­ал в най–вис­ша степен; то е ус­т­ре­ме­ност към светостта, към Бога, от­каз от всич­ко онова, ко­ето те за­дър­жа на зе­мя­та и ти пре­чи да се въз­диг­неш на небето. “Монах е онзи, който, би­дей­ки об­ле­чен в ма­те­ри­ал­но и тлен­но тяло, под­ра­жа­ва на жи­во­та и със­то­яни­ето на безплътните. Монах е онзи, чи­ето тя­ло е очистено, ус­та­та чис­ти и умът просветен. Отричането от све­та е от­х­вър­ля­не на ес­тес­т­во­то за­ра­ди по­лу­ча­ва­не­то на на­дес­тес­т­ве­ни блага. Монах е онзи, кой­то неп­ре­къс­на­то въз­ди­га ума си към Бога. Монахът е ед­на неп­рес­тан­на свет­ли­на в очи­те на сърцето. Светлина за мо­на­си­те са ангелите, а свет­ли­на за всич­ки хо­ра е мо­на­шес­ки­ят живот, за­то­ва не­ка мо­на­си­те се ста­ра­ят да да­ват до­бър при­мер във всич­ко” (преп. Йоан Лествичник).

“Монах” оз­на­ча­ва “са­мо­тен” (от гръц­ко­то “monоs” - “един”). В Русия на­ри­ча­ли мо­на­си­те “ино­ци” (от ду­ма­та “иной” - “друг”). Монашеството е необикновен, из­к­лю­чи­те­лен живот, за кой­то са приз­ва­ни малцина; жи­вот из­ця­ло и без ос­та­тък от­да­ден на Бога. Монашеското от­ри­ча­не от све­та не пред­с­тав­ля­ва от­в­ръ­ща­не от не­го­ва­та кра­со­та и от ра­дос­ти­те на живота, а от­каз от страс­ти­те и греха, от плът­с­ки­те нас­ла­ди и въжделения, от всичко, прив­не­се­но в жи­во­та ни след грехопадението. Целта на мо­на­шес­т­во­то е зав­ръ­ща­не към пър­во­на­чал­но­то със­то­яние на чис­то­та и безгрешност, при­те­жа­ва­ни от Адам и Ева в рая. Светите Отци на­ри­ча­ли мо­на­шес­т­во­то “еван­гел­с­ки жи­вот” и “ис­тин­с­ка фи­ло­со­фия”. Както фи­ло­со­фи­те се стре­мят към съ­вър­шен­с­т­во по пъ­тя на ин­те­лек­ту­ал­но­то познание, та­ка и мо­на­хът тър­си съ­вър­шен­с­т­во по пъ­тя на ду­хов­ния под­виг и под­ра­жа­ни­ето на Христа.