Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2014 21:19 - за монашеството като начин на живот
Автор: fotinia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:
0



Преп. Симеон Нови Богослов в един от сво­ите хим­ни го­во­ри за мо­на­шес­т­во­то ка­то за еди­не­ние с Бога:

Ако живее в някого Христос, то как изобщо се говори, че той е сам, осиротял? Нали с Христа пребъдват вечно и Бог Отец, и Дух Свети? Как може някой да е сам щом с Троицата се съедини? Не е самотен, който с Бог е, макар и да се скита сам, дори в пустиня да живее или в подземията скрит. Той с праведния си живот в небе килията си е превърнал – оттам смирено съзерцава Твореца на небето и земята. Той винаги живее в светлина – негаснеща и необикновена – от Него без да се откъсва, без никога да Го напуска – ни денем, нито нощем, ни в съня. Със Бог се съчетават само тези, които във покайния си път оставили са другите далече, да облекат монашеското расо. Килията им е небе, а те са слънцето, защото в тях пребъдва негаснещата светлина на Бога. Наричат се монаси затова, че в своята щастлива самота със Него и във Него пребивават.

 

Разпространената пред­с­та­ва за мо­на­шес­т­во­то ка­то мрач­но и су­ро­во съществуване, ли­ше­но от вся­как­ва радост, е дъл­бо­ко пог­реш­на и из­г­ра­де­на вър­ху пъл­но­то не­поз­на­ва­не на мо­на­шес­кия дух. “Радостта на мо­на­си­те е тиха, чиста. Тя е тък­мо ве­се­ли­ето на доб­ро­де­тел­на­та ду­ша”, пи­ше архиеп. Иларион (Троицки). Та на­ли то­ва упоение, та­зи омая от живота, ко­ято е при­ето да се на­ри­ча “ра­дос­ти­те на жи­во­та”, е всъщ­ност не­що мрачно, во­де­що до пре­си­ща­не и махмурлук. Ние, монасите, от радост, от уми­ле­ние пла­чем и бла­го­да­рим на Господа. Всеки мо­нах поз­на­ва съл­зи­те на уми­ле­ние и в срав­не­ние с те­зи съл­зи всич­ки мир­с­ки ра­дос­ти му из­г­леж­дат бед­ни и жалки. Самият аз съм при­ел мо­на­шес­т­во­то и мисля, че не ще ми се слу­чи още вед­нъж в то­зи жи­вот да пре­жи­вея ра­дост ка­то та­зи в де­ня на пос­т­риг­ва­не­то ми. Цели два ме­се­ца пре­ли­вах от радост. Всичко в ду­ша­та ми та­ка ликуваше, та­ка се радвах. Ненапразно при пос­т­риг­ва­не­то постригващият, взе­май­ки расото, казва:

 

“Колкото си по–да­леч от страстите, тол­ко­ва по–го­ля­ма е ра­дос­т­та в сър­це­то ти. Сърдечната чис­то­та е не­раз­рив­но свър­за­на с веселието.”






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891640
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031