Всеки ден нашият Небесен Отец отваря щедрата Си ръка и ни дава насъщния за тялото ни хляб. Същевременно Творецът зове с гласа на Своята св. Православна Църква встъпилите в нея човеци към обществено богослужение, за всекидневно освещаване и духовно насищане, тъй като "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мат. 4:4). Непрестанното служение Богу, при което се свети името Му, е пръв и най-важен дълг на "всичко, що диша" (Пс. 150:6) — та нали "небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта" (Пс. 18:1)! Начало на всекидневното християнско богослужение положил сам Господ Иисус Христос, а го распространили Неговите свети апостоли.

ПРОГРАМА НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО:

В Светата обител се отслужва ежедневно богослужение на което могат да присъстват всички вярващи поклонници.

С общественото си богослужение Светата Христова Църква зове човеците от мрака на греха към светлината на вярата, богопознанието и вечното блаженство. Вратата на храма е "двер райска", която ни отваря вход към земното небе, към мястото, където на свещенодействията с благоговеен трепет присъствуват ангели.
Участвувайки в богослужението, вярващите принасят Богу жертва "с дух и истина" (Иоан. 4:24). Служението с дух се заключава в трите вида молитви, които верните възнасят — благоговейната възхвала на Бога, Богородица и светците; покаянието и скръбта за нашите грехове и немощи, с които оскърбяваме Божието величие; и молитвеното ни благодарение за всички знайни и незнайни благодеяния, получавани от нашия Творец всекидневно. Служението с истина пък се състои в смиреното и непоклатимо изповядване на богооткровената Православна вяра и нейните св. догмати, в които е изложено цялото спасително Христово учение. Правилната вяра е неотменима част на истинското богослужение.

Според богослужебния Устав (Типикон) в Православната църква службите, предназначени от Светата Църква за обществена ежедневна молитвените последования са девет:

1. вечерня (Според древното времечисление денят започва от вечерта, Бит. 1:9),
2. повечерие (малко и велико),
3. полунощница,
4. утреня,
5. час първи
6. час трети
7. час шести
8. Св. Евхаристия или Божествена литургия
9. девети час.

Вечернята се извършва обикновено към залез слънце,
повечерието — след вечеря,
полунощницата — след полунощ,
утренята — на зазоряване,
часовете — след утренята,
литургията — след часовете,
деветият час — след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче, полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също се пропускат.
Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Св. Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. литургия.
През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Виж също Богослужението през Страстната Седмица.

Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. всенощно бдение*, което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване. За всяка отделна служба от ежедневното богослужение ще се каже по-нататък по-обстойно.

* Всенощното бдение се нарича така, защото някога е било отслужвано цяла нощ. То  се извършва все още в светогорските и други големи манастири.

Седмичен  кръг

Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание.

• Неделята е посветена на Възкресението Христово,
• понеделникът — на светите безплътни сили (ангелите),
• вторникът — на св. Йоан Предтеча,
• срядата — на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство,
• четвъртъкът — на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли,
• петъкът — на св. животворящ Кръст Господен,
• съботата — на Пресвета Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците.

Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на чествуваните събития през дните на седмицата. Така например, неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък — покайни, в събота — са траурни.