Монашеството е вът­ре­шен и сък­ро­вен живот, то е аб­со­лю­тен из­раз на ду­ха на хрис­ти­ян­с­т­во­то ка­то “те­сен” път, во­дещ към Небесното царство.  
Съсредоточеността вър­ху вът­реш­ния жи­вот не оз­на­ча­ва его­изъм или от­със­т­вие на лю­бов към ближния. Намиращ се из­вън свет­с­ка­та суета, мо­на­хът не заб­ра­вя за хо­ра­та и в ти­ши­на­та на ки­ли­ята си се мо­ли за це­лия свят. “Някои казват, че мо­на­си­те тряб­ва да слу­жат на света, за да не ядат да­ром на­род­ния хляб, но е нуж­но да се раз­бе­ре в как­во се със­тои то­ва слу­же­ние и с как­во мо­на­хът е длъ­жен да по­ма­га на све­та”, пи­ше преп. Силуан Атонски. “Монахът е мо­лит­ве­ник за це­лия свят и в то­ва се със­тои не­го­ва­та глав­на работа. Благодарение на мо­на­си­те на зе­мя­та ни­ко­га не се прек­ра­тя­ва мо­лит­ва­та и тък­мо то­ва е пол­за­та за света. Преподобни Сергий чрез пост и мо­лит­ва е по­мог­нал на рус­кия на­род да се ос­во­бо­ди от та­тар­с­ко­то иго. Преподобни Серафим мис­ле­но се по­мо­лил и Светият Дух сля­зъл вър­ху Мотовилов. И то­ва е бла­го­да­ре­ние на те­зи монаси. Ти мо­же би ще кажеш, че се­га ня­ма та­ки­ва монаси, ко­ито да се мо­лят за це­лия свят, но трябва да знаеш, че ко­га­то на зе­мя­та ве­че ня­ма да има молитвеници, све­тът ще свърши. Светът се дър­жи бла­го­да­ре­ние на мо­лит­ви­те на светиите.” 

Отците на Църквата са разбирали, че об­но­вя­ва­не­то на све­та и щас­ти­ето на хо­ра­та за­ви­сят не от външ­ни­те обстоятелства, а от вът­реш­но­то усилие. Социалната ак­тив­ност и бур­на­та дейност на онези, ко­ито по раз­лич­но вре­ме са ис­ка­ли да при­не­сат ня­как­ва пол­за на човечеството, та­ка и не са нап­ра­ви­ли хо­ра­та по-щастливи. Същинското об­нов­ле­ние на жи­во­та е въз­мож­но са­мо в Духа. Монасите не се стре­мят да по­доб­ря­ват света, а да пре­об­ра­зя­ват са­ми­те се­бе си, та све­тът да бъ­де пре­об­ра­зен отвътре. “Придобий ми­рен дух и хи­ля­ди око­ло теб ще се спасят", каз­ва преп. Серафим Саровски.