вечност :: за спасителния плач

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.02.2014 07:26 - за спасителния плач

Автор: fotinia Категория: Лични дневници

Прочетен: 1187 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.02.2014 07:36

Алеф8
Горестна вест достигна внезапно до мене - като стрела долетя. Тя прониза сърцето ми с дълбока рана и заедно с това изобрази пред мен поразителна картина - картина мрачна и печална. Този, който в най-нежната си възраст се бе прилепил до Господа, който бе посветил дните за детски забавления на монашески лишения, който отрано бе презрял светската суета днес е оклеветен и осмян от света. Уви! Ти се остави да те разграбят в пристанището. Уви! В собствения ти град те плени чуждоземецът насилник. Уви! Теб те пороби греха - грях тежък, смъртен грях. Окова те в невидими вериги, неразрушими с никакви средства, с никакви усилия човешки. Пребивавайки телом зад манастирските стени, ти се отчужди по дух от Светата обител. Тя тъгува за теб като за охладнял към нея син, като за син, напуснал я вече в сърцето си. Дивните Божии храмове, смирението на монашеските килии, мрачните кули, зъбчатите стени на древния манастир, осветен от подвизите на множество преподобни старци, гледат към теб печално, като да усещат измяната, извършена тайно в душата ти. В църковните песнопения се чува тъжен отглас, звучащ за сърцето, страдащо за твоето бедствие. За такова сърце плачат църковните песнопения. За него се разливат от тях печалните звуци, подобни на плач - на плач надгробен.

Бет
Плача за тебе през целия ден, плача и през нощта, но нищожна е цената на плача ми. Друг плач, несравнимо по-скъп, се възнася за тебе. Не искат да се утешат и плачат ангелите, ликовете на Мъченическия сонм и на Пустинните отци, плачат всички небесни жители. Те с внимание и любов гледат към земята, радват се на извършваните от хората добродетели, огорчават се от греховете им. Сам твоя Създател и Спасител, сътворил те от нищото, изкупил те с безценната Си кръв, Той - непричастният на скръбта, е опечален днес за тебе. Каква полза от кръвта Ми, кога сляза в гроба?9, казва Той на всички грешници и пребиваващи в греха. Всесветият, непристъпният за тление, бива снизвеждан в тлен от християните, от облечените в Христа, от имащите в себе си Христа, когато те безумно раболепстват в сквернотата на беззаконието.

Гимел
Грехове на вид нищожни, но пренебрегнати и нелекувани с покаяние, довеждат до грехове по-тежки, а от невнимателен живот в сърцето се заражда гордостта. За да се научиш да будуваш над себе си, да не се доверяваш на себелюбието си, да придобиеш сърце съкрушено и смирено, грехът ти винаги да е пред тебе10, пред очите ти, отнемайки престола на сърцето от високоумието и превъзнасянето - допуснал е Господ изкушение, и като облак, понесен от вихър, връхлетя то върху ти, не успял да понесеш насочения към тебе удар. Настигнаха те враговете ти! Ненавиждащите душата ти я окръжиха, възложиха`и тежки окови, отведоха я в плен и робство, покриха я с безбройни язви - язви мъчителни и неизлечими!11

Далет
Изоставени са от тебе светите иночески подвизи. Твоето служение Богу се превърна в срамно лицемерие. Няма място в душата за истинско богослужение, когато тя, низпаднала в грехове за смърт, продължава да живее в тях. Овладя те унинието и разслаблението, увяхна силата на мъжеството, разколеба се благото произволение, сърцето се лиши от благодатния мир и утешението, подхранващи и окрилящи монаха в неговия път към Бога. Суетните греховни помисли и съпътстващото ги разстройство на чувствата витаят в душата ти тъй, както витаят в опустошения храм зверовете и хищните птици. Всичките ти добродетели бяха откраднати от едноединствено престъпление: Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко12, ни учи Писанието. Повяхват цветовете и листата на растението, когато стволът му е подсечен от косача.

Хе
Преди падението ти в греха невидимите врагове клеветеха душата ти, докосваха се отстрани до нея, но колебаеха само повърхността`и13; те не проникваха в сърцето ти, запечатано с пръста Божи, и не можеха да те обладаят, бидейки постоянно оскърбявани и отблъсквани от твоята невинност. Ти им се покори в час на дрямка, на самозабрава; покори им се доброволно, изпълнявайки на дело тяхното предложение - предложение прелъстително и смъртоносно. Те се превърнаха в твои господари; влачат те през дебри и пропасти, през тръни и остри камъни; свързан, скован от тях, безсилен да им се противиш. Господ, предвиждащ и направляващ всичко, пожела да те смири чрез безчислените ти беззакония14, та дано се породи в теб благ помисъл, благо намерение, за да бъдат опровергани те чрез греха, който те е овладял.

Вав
И отлетя от дъщерята Сионова всичкото`и великолепие15: отнета е красотата на душата ти, венчана за Христа, отнета е красотата на духа ти. Отстъпиха светите помисли, в които като в брачен чертог пребиваваше умът ти. Отстъпиха светите чувства, в които се наслаждаваше и намираше покой сърцето ти. Търсиш ги, но не ги намираш. Те изчезнаха незнайно къде. Заместиха ги помисли греховни, плътски и чувства страстни. Лишен си от висотата на царското достойнство. Изпаднал си в униженото състояние на роба. Поради смъртен грях горестна немощ обхваща душата ти. Поради нея е това разслабване. Заради него всяка среща с лъжливите, престъпни, демонски помисли се оказва гибелна за душата ти.

Заин
Настъпи скръбно време, време тежко, време на твоето унижение и безславие, време, в което ти си отхвърлен от лицето на Господа. Лишен от помощта на Вишния и като че забравен от Бога, ти си оставен в ръцете на враговете като играчка, служеща им за посмешище. Падението на монаха, а и на всеки християнин, е дело за плач у светите Ангели и радостeн повод за демоните на злобата16. Полковете им ликуват при бедствията на човека и безумен смях гръмко изпълва редиците им.
Хет
Прелъсти се умът ти, вкусил от забранения плод. Прекрасен ти се стори той поради невежеството, неопитността и невинността. Злонамереният и лукав съвет те подтикна да го опиташ, а той те порази със смърт. Парещата отрова още се пени по устните ти и терзае твоите вътрешности под действието на силата си. Смущение, недоумение, помрачение и неверие обхващат душата ти. Обезсилен, разстроен от греха, ти се озърташ назад, въпреки че преди бе годен за царството Божие17.

Тет
В края на твоето падение, в края на греховната пропаст ти не си спомни, че рано или късно ще дойдат тесният ковчег и мрачният гроб, ще дойдат непременно, защото те са жилището на всяка плът, и че греховните наслаждения завършват с разложението на човека, че тялото, в чиято угода укрепва душата, е предназначено за жертва на тлението и за храна на червеите. Ти не си спомни това. Забрави, че Бог търпеливо очаква обръщането на грешниците, но Неговата присъда ще трябва да ги постигне. Не ще забави Той страшния си съд, не ще го забави. Съвсем скоро ще настъпи: ще дойде тъй, както крадец нощя18. Ще ни поиска отчет: на всеки човек - за всичките му земни дела. Ти си забравил, че злохитрите и жестоки демони, които сега се явяват на душата ти в услаждащи мечтания и я лъстят с надежда да я заловят, ще се нахвърлят като диви зверове върху`и щом напусне тялото, и ще я похитят, ако успеят да докажат, че им принадлежи. Забравил си за вечната участ на грешниците, неудостоили се с Божията милост. За отхвърлянето на добродетелите и за избягване покаянието, което лекува отклоняването от тях, те снизхождат в преизподнята на ада и биват предадени на безмерни и нескончаеми мъки и наказания. Ти забрави това - забрави го и падна с дивно падение. Светските занимания, развлечения, увеселения, грижи и земни дела не ще ти доставят спокойствие. Те ще приспят за кратко съвестта ти, но неще я накарат напълно да замлъкне. В мигове на самонаблюдение тя се пробужда и изобличението`и е още по-силно и безпощадно. Милостиви Боже! Ти виждаш и носиш човешките немощи. Открити са пред взора Ти нечистотата и изнемогата ми, открита е и жестокостта на измъчващите ме, на изтерзаващите ме демони и страсти.

ЕПИСКОП ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ