Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2014 02:07 - за спасителния плач - въведение
Автор: fotinia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1082 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.02.2014 07:27


И отведен бе нейде в плен Израил, а опустошен бе Иерусалим, и седна Иеремия пророкът ридащ, оплаквайки Иерусалим със сълзи.1 

Сам съм; вратите са заключени; прозорецът е закрит с плътна завеса; скромен светилник мъждука в ъгъла пред иконите и разлива в килията слаба, морна светлина. Не се нуждая от по-ярко осветление: изоставил съм всичко. Седя на одъра в недоумение и безсъзнателно мълчание. Сякаш ми е отнето съществуването. За нищо не мога да размишлявам. Печал изпълва душата ми. Сълзите, стичащи се по страните и дрехите ми, заменят за мен всяко друго занимание. Не влизайте, не влизайте при мене! Не нарушавайте безмълвието ми! Не съм способен за беседа с приятели. Необходима ми е самота: способен съм единствено за плач. Колкото повече ме обхваща, толкова по го жадувам и толкова по му се оставям. Той ме насища, утешава ме независимо от туй, колко горчив е.
image Тъгуващата гургулица прелита от едно изсъхнало клонче на друго и не каца на зеленеещите се. Така и аз преминавам от мисъл печална към мисъл печална и от чувство печално към чувство печално, а приятните мисли и чувства не приближават до страдащото ми сърце. Когато бил опустошен и разрушен Иерусалим, а народът му отведен пленник в далечна страна, пророк Иеремия, напусто предвешаващ гибелта му поради беззаконието на неговите жители и напразно призоваващ към покаяние ожесточените и заслепени беззаконници, останал сред развалините, останал, за да оплаква своето сбъднало се пророчество. Ридаел той с неутешимо ридание над пепелищата от опожарения храм, храм, признат за чудо на строителното изкуство и единственият на земята, посветен на истинския Бог. Ридаел с неутешимо ридание над развалините на града, единствения град, в който поклонниците на истинския Бог можели да Му въздават поклонение, установено от Него и единственото благоприятно Нему.

Не поради камък и пепел се стичат сълзи по гърдите ми. Оплаквам не храм, въздигнат с човешки ръце от мрамор, порцелан и негниещо дърво
2. Моето ридание не е върху стените на града, строен векове от могъщи царски мишци с помощта на народа и несметни богатства. Въздишките ми не летят след людете на Иудея, които многочисленото войнство отвежда в гражданско робство.
image Причината на моя плач е причина нравствена, а областта му - област духовна. Оплаквам опожаряването на незримия, на неръкотворния храм, създаден от Бога за невидимо и възвишено богослужение. Оплаквам разрушаването на тайнствения град, предназначен за обител на благодатни помисли и чувства. Оплаквам пленяването на душата, на ума и сърцето, победени от греха. Оковани са те. Оковани и пленници. Оковани с веригите на страстите и отведени в робство. Отведени са в царството, в столицата на царя Вавилонски: във властта на отхвърления архангел, господстващ строго и жестоко над всички отпаднали разумни твари - над ангели и хора.

Ще плача с плач на покаяние и любов. Ще се потопя в спасителна печал - но не в тази, до която ни довежда човешката смърт.
 3: ще тъгувам не за нещо суетно, тленно и преходно. Ще ме обхване онзи плач, наследен от прародителя Адам, чрез който той, загубвайки райските блага, е търсил утешение. Този плач е отблясък на вечното блаженство. Той е свидетелство, че то някога е било човешко достояние. И само той е средството за възвръщането на изгубеното. Като отблясък на блаженството, като въздишка и спомен за него, той съдържа в себе си наслаждение, защото, ранявайки сърцето чрез скърбите, той заедно с това го оросява и помазва с утешение.
image
И Богочовекът е благословил чрез Своите всесвети сълзи този душеспасителен плач на покаяние и любов. Плакъл е той за четиридневния мъртвец Лазар, проливал е Божествените си сълзи за многолюдния град, за народа, който не познал или се престорил, че не познава Божието посещение. Не само блудницата е употребила за умиване на греховете потока на сълзите си
4, не само всички грешници прибягвали до тях в желанието си да се помирят с Бога посредством покаянието, но и върховният Апостол ги е признал за спасително оръдие и необходимо лекарство за себе си. Плачейки горкопоради отричането си от Христа, великият Петър изцерил смъртоносната греховна язва с плача и сълзите си. И кой, пристъпвайки с плач към Бога, не е бил чут от Него? Поръсил се с оскъдни сълзи, нечестивият Израилски цар Ахав се умил за кратко време, но след това отново започнал да гневи Бога с нечестието си. Малкото сълзи са кратко и малоплодно умиване, но не останали без последици. Изречената над служителя на идолите, обагрил се в кръвта на невинните, присъда била отменена. Виждаш ли, възвестил Божествен глас на пророк Илия, чрез когото било обявено наказанието на царя, виждаш ли как се смири Ахав пред Мене заради това нищожно умиление, заради тези непожертвани и малко значещи сълзи, Аз няма да му напратя беди в негови дни6, независимо че вече обявих наказанието за ужасните му беззакония. Не мога да видя плачещ и да не го помилвам.

О, брате мой! О, възлюбленний брате! Сърцето ми страда за тебе. Плача и не мога да възпра плача си. Към него ме привличат човеколюбието на Господа Иисуса и постигналото те нещастие. От сълзите на скърбящия и плачещ за греховете като звездица в окръжаващата я тъма просветва надеждата за спасение. Съедини с моя плач твоя плач, с моите сълзи твоите сълзи, и Господ не ще презре нас, молещи Му се и ридаещи пред Него, стремящи се да изцелят душите си чрез покаяние. Той, подателят на истинското покаяние, ще ни дари и нас с мощта на покаянието. Той, подателят на сълзите, ще отключи и в нас сълзотворния източник. Той, единственият, който е способен да очиства нечистотата на душите, ще ни очисти чрез покаянието и сълзите с Божествената Си благодат.

Грехът е родител на плача и сълзите, но той се и надвива и умъртвява чрез собствените си чеда - плача и сълзите. Ще започна да произнасям своите вопли, стенания и въздишки! Ще облегча и разширя теснотата на сърцето си! Не за рани, не за укор трябва да ти послужат словата на моя плач; те са израз на любов, знак за участие и състрадание, за утешение и ободрение, кротък глас - призив за изоставяне на греховния живот, за встъпване в попрището на светия иночески подвиг, за сгромолясване на греховното иго, за мъжествена борба за духовна свобода с поднебесните начала и власти.
image Плачът ми за тебе е заедно с това и плач за мене, защото и аз съм преизпълнен с грехове и върху мен звучат тежките вериги на греховните навици и впечатления. Ако аз си позволявам да ридая за тебе, то поплачи и ти за мене. Да съединим в плача си нашите сърца и облечени в него като в одежди, необходими за прикриването на душевната голота и срама от престъпването на Божиите заповеди, да застанем пред Господа и да Му принесем не празно и голо оправдание, което довежда до греховност и гибел за човека, а изповед от сърце съкрушено и смирено; и чрез решителното и искрено изповядване на нашите прегрешения, нашето падение и бедствено състояние да влезем в покаяние и спасение. Покаянието е врата към Бога. Влизайте в Неговите порти със славословие7, обявява и завещава на цялото човечество Пророкът, подканяйки ни към него.

ЕПИСКОП ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ


image



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891456
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031