Ти можеш да се успокоиш, да седнеш в някоя стая, там, където си, успокой се и остави да мине този ден. Той не е загубен, изобщо не е загубен. Това е ден, в който се трудиш духовно, Бог извършва твоето спасение и чрез болката те изцелява. Нужно е търпение. Това не е загубен ден, а ден, в който можеш да проявяваш търпение, днешният ден не е загубен, защото, въпреки че чувстваш голяма болка, това е денят, в който узряваш, в който помъдряваш, в който – кажи го – се освещаваш. Сега се освещаваш – това е велико нещо! Твоето освещение, святостта на твоята душа. Така я постигаш, чрез това, през което сега минаваш. И постепенно ще видиш, че си направил грешки, че другият също е направил грешки и пак ще си спомниш, че Бог е знаел, че ще се случат грешки в живота ти. И какво да правим? Да се успокоим. Видял си грешката? Успокой се! Разбрал си, че ти си сгрешил? Успокой се, не е нужно сега, когато си го разбрал, да се отчайваш втори път, а кажи: Бог допусна и направих сериозна грешка в моя живот. Той го позволи. Навярно и от това ще науча много неща. Поне научих какъв човек съм. Велика мъдрост и успех в живота е да разбереш кой си, да видиш себе си и ти си много успял човек, защото откри своя огромна грешка и грях, т. е. постигнал си нещо много важно. Ама, какво постигнах? – ще кажеш ти. Сега казваш, че съм постигнал успех, а аз направих огромна грешка! Постигна успех, защото я осъзна, разбра и осмисли. Приеми това, смири се, приеми що за човек си, приеми своя характер, твоята душа, и когато видиш това спокойно и хладнокръвно и си припомниш, че Бог те обича въпреки твоя огромен грях, тогава ще се усмихнеш. На душата ще й олекне, на лицето ти ще се появи широка усмивка и ще казваш: аз съм окаян човек, много лош, но веднага щом съм готов да заплача за това, Бог идва и ми казва: да, знаех, че беше лош човек и допуснах да стигнеш – в миналото – до този ден, в който осъзна, че си един лош човек, който направи сериозни грешки в живота!

Сега, този, който смята, че за нищо не е виновен, а другите са виновни за неговите проблеми, е готов да протестира. Почакай! Да, зная. И ти, който си разбрал, че други са виновни за твоята голяма болка, ти също не бързай, припомни си същата истина, която казах по-рано, че Бог го е допуснал. Какво допусна Бог? Да дойдат и да се отнесат така зле с мене? За всичко, което тегля, другите са виновни! Другите ме онеправдаха, те ме обидиха, изоставиха, огорчиха! Да, тези другите, случайно ли са се оказали в твоя живот? Нима Божията любов не е допуснала това? Ако Бог е искал различен план за теб, нямаше ли да предотврати това? И ти казваш: нима съм обречен постоянно да бъда с тях и да ме обременяват, да ми се подиграват, да ме онеправдават и аз да стана жертва? Е, добре, ако казваш така, явно сам си си виновен, аз не казах нещо такова. Казах обаче да оставиш този бунтовен дух.

Ако разбереш, че всички други са те онеправдали, че те са виновни за това, че се чувстваш зле, че отговорността е тяхна, първо, какво казахме да правим при всеки проблем – успокой се! Успокой се вътрешно! Утихни, спомни си, че това, което е станало, не е случайно, Бог го е допуснал и когато се успокоиш, виж какво ще правиш оттук нататък. Ще продължиш да бъдеш заедно с тях, за да се осветиш, да се научиш да ги обичаш, тъй като Бог те призовава да бъдеш отново с тях; или сигурно вече е време да си тръгнеш от тях? И да се избавиш от този натиск, но вече по различен начин. Това е разликата. Ще си тръгнеш от тях, ще стъпиш в живота си, няма да си жертва, човек, с когото другите правят каквото си искат, но не с омраза, не с нерви, не със злоба, не с горчивина. Това е разликата, за която ти говоря днес. Преди всичко почувствай Бога, Неговия промисъл, мъдрост, присъствие и съприкосновение с Него, което нямаш. Нямаш го. Защото не може да го имаш, да осъзнаваш всички тези неща и да изкарваш омраза и нерви в твоето общуване с хората. Тогава сякаш не познаваш реалността. Сякаш имаш най-голямата болест, която се казва невежество. Непознаване на духовната истина в живота ни. Какво казал Господ, когато Го разпнали: Отче, прости им, те не знаят какво правят! Той разбирал в онзи миг какво ставало. Какво? – че тези хора около Него не знаят какво правят. Затова Той нямал нерви, омраза, немилосърдие, а разбрал, че пред Него стои тълпа, която живее в безкрайно неведение. Нима Христос не знаел кой стои пред Него? Хората обаче не съзнавали това. Господ обаче оправдал Своите създания. Защото Господ няма нужда от това да ни се гневи, за да се успокои, няма нужда да онеправдава хората, за да изпита удоволствие. Неговото удовлетворение било в това да ни разбере. Деца Мои, разбирам ви! Не ви се сърдя, а ви обичам, отвръщам на вашата омраза с любов и се моля на Бог Отец да ви разбере и да прояви състрадание към вас! Затова Той казал: Отче, прости им, те не знаят какво правят!

Нека в нашата болка осъзнаем, че и другите, каквото и да са направили, са го направили, бидейки в неведение. Бог е допуснал тези хора да се повяват в живота ти и да те накарат да изпиташ болка, да се намери този жесток мъж, тази странна жена, която ти измени, огорчи, заряза те, накара сърцето ти да кърви. Той е допуснал цялата тази болка в работата, вкъщи, в офиса. Каква е твоята болка? Нима всички болки не си приличат? Болести, проблеми в междуличностни, съпружески, колегиални отношения, с децата, с родителите, родствени връзки. Когато вътрешно се успокоиш, не тръгваш да отмъщаваш, не правиш погрешни движения, как да го кажа, придобиваш друга мъдрост в твоето поведение и гледаш мъдро на нещата, защото в противен случай сякаш се караш с Бога. Когато тръгваш да се караш с някой човек, Бог те гледа отгоре и казва: добре, нима Аз не знаех, че ти пратих този човек?! Значи сега хулиш и Мен? Ти казваш: не те хуля, Боже мой! Мен хулиш, защото Аз го изпратих при теб. Аз оставих да стане това в твоя живот. Защо? Защото исках да научиш определени неща. Какво искаше да науча, Боже мой? Този човек ме предаде и Ти искаше да ме научиш на какво – да ме предават? Да, исках да научиш, че  въпреки че някой те предава, за Мене ти си важен. Първо. Исках да научиш, че въпреки че някой те предава, ти можеш да се изправиш в живота и твоята ценност не зависи от това какво правят другите спрямо теб, защото, за съжаление, копнееш другите да ти казват, че са с теб, подкрепят те, никога няма да те предадат и от всичко това ти си „засмуквал” живот. Тези неща са те крепели и Христос казва: ето, накараха те да изпиташ болка, огорчиха те, какво означава това, че не си ценен? Няма да се изправиш на нозе? Ти не си ли личност? Нямаш ли душа? Значима, безсмъртна, създадена от Моите ръце, понеже другите са те предали? Ето как чрез болката ще излезе нещо добро за теб, защото Аз допуснах това. Потърси доброто, но за да го потърсиш, е необходимо отново да се успокоиш, да утихнеш – сега чувствата те задавят и плачеш, удряш се, хващат те нервите и ти идва да хванеш възглавницата и да я разпердушиниш, да си удариш главата в стената – не го прави. Някой човек сритал вратата, трети счупил прозорците – това не е решение. Нещо добро трябва да излезе от това състояние и да разберем, че докато всички казваме, че сме духовни хора и ходим на църква, когато дойдат проблемите, се оказваме много лоши ученици. Не казвам това, за да се отчаем, а просто да придобием малко повече себепризнание и себепознание. Такива хора сме. Душата ни бавно се съвзема. Дългото време, от което се нуждаем, за да се съвземем, показва колко далеч сме от Бога. Когато се нуждаеш от три седмици, за да се съвземеш от горчивината, която някой човек ти е причинил, това показва, че за три седмици всички тези истини и съприкосновение с Бога не са съществували в душата ти. Означава, че за три седмици съприкосновението ти с Бога, това, което е съединявало душата ти с Бога и ти е предавало Божията благодат и енергия, това съприкосновение с Бога е била загубено. Ти си бил като самолет, който не знае къде да се приземи, защото е загубил връзка с контролната кула. Загубен в пространството. Полетял си и не си знаел къде отиваш. Не си знаел къде се намира летището, за да се приземиш, къде се намира пристанището, за да пуснеш котва. Така страда нашата душа.

Архим. Андрей (Конанос)

Ето, нещо добро може да излезе от всичко това: да разбереш тленността на човешките неща, да разбереш красотата на душата ти, силата на твоето сърце и Бог да те усъвършенства през болката и да ти даде по-голяма радост отпреди, да ти даде мъдрост оттук нататък да правиш по-правилни движения, по-внимателни стъпки, да не оплескваш нещата толкова често и следващият опит и усилие да бъдат по-старателни. Затова много хора, които са изпитали голяма болка в живота си, след това са по-приземени. Една девойка, която имала приятел, който се отнасял много зле с нея, след това внимава и се научава да не се разочарова. Затова сме християни. Това е разликата. Там, където за другите започва разочарованието, ние започваме да се очароваме от Бога, от очарованието на нашата собствена душа, от красотата на силата, която Бог дарява в нас, от отражението на Христовата слава в нас, която чувстваме да става и наша слава и придобиваме опит, мъдрост, благоразумие, разсъдителност, просветление, т. е. нещата, които ни липсват.