Това е разликата между нас и светците, че светците са минали през същите неща, но не са се нуждаели от толкова много време, за да влязат отново в съприкосновение с Бога. Ако сега се чувстваш добре, но телефонът ти иззвъни и ти кажат някаква неприятна новина, ако този, който те обича, ти изпрати смс и ти каже: искам да се разделим!, ако тези четири думи искам да се разделим! те сринат и почувстваме болка значи сме далече от Бога. Дотогава си мислел, че плуваш в океан от щастие. И казваш: защо Бог ми причини това? За да ти покаже, че не е възможно твоето щастие да зависи от това, да се сриваш, ако някой те напусне и да чувстваш, че душата ти няма сила да продължи напред и без него. Имаш сила и с него, и без него. Имаш щастие в твоето сърце, което няма да ти дадат връзката, парите, ястията, къщите, покупките. Не. Трябва да го намериш в себе си и всички тези събития ни помагат да разберем, че сме се хванали за неща, които изтляват, изчезват и след това ги няма. Както кулите на морския бряг, които детето строи. То се радва, но идва една вълна, внезапно идва друга още по-силна, която събаря кулата и то се наскърбява. Защо? Това е кула, детенцето ми. Стъпил си върху нещо, което си построил с пясък, но пясъкът не може да те крепи в живота. Едно е да казваш хубаво си прекарваме заедно!, а друго, че без тебе животът ми няма смисъл! Едно е да казваш: харесва ми твоята любов, общуването с теб, работата, която имам, децата, които имам, колата, и друго – не мога да живея без тези неща, това е моето щастие, всичко в моя живот! Всички удари, които понасяме в живота, показват, че това, което сме обикнали, което сме очаквали, което сме абсолютизирали и към което сме били привързани, накрая не е било всичко, защото, ако беше всичко, нямаше да изчезне, но всички тези кули падат като изкуствени пясъчни кули на брега на живота.
Архим. Андрей (Конанос)

Преп. Павел Препрости отишъл у дома си и видял жена си, която в онзи час го предавала с друг мъж, но не били нужни нито години, нито месеци, за да се съвземе, както ние бихме правили. Ние първо нямаше да й простим, нито умът ни щеше го побере, нито щяхме го понесем, а щяхме да се чувстваме толкова подценени, окаяни, предадени, руина. Щяха да са ни нужни дълги години, за да се успокоим и щяхме да изкарваме отрова от устата си, а той – ученикът на св. Антоний, виждайки жена си да постъпва така, й казал: Не се безпокойте! Довиждане! Той тръгнал и казал ще се отдам на Бога! Ще намеря първата любов (т. е. любовта към Бога)! Естествено човек не си мисли, че той изобщо не се е наскърбил, но не било нужно да се срине, душата му да се смаже и да минат години, за да се усмихне отново.

Това искам да ти кажа, че твоето чувство и болка са помрачили ума ти, объркали си мислите ти, виждаш всичко в черно, гледаш много отчаяно, прекалено дълго си притеснен и години наред не си се усмихвал. И когато години наред не си се усмихвал, сякаш казваш години наред не съм докосвал Бога, а през цяло това време четеш духовни книги и ходиш на църква. Да, ама какво правиш? Имаш ли съприкосновение с Бога? Докосваш ли Бога, Който е като поток, който тече и доставя радост и мир, щастие и усмивка. Затова нека трите нещастни години станат две, двете да станат една и ти, който от една година не си се усмихвал, час по-скоро се усмихни, „кликни” по бързо, направи „святото кликване”. Светците са имали постоянно съприкосновение с Бога, пребивавали постоянно пред Него, което какво означава – означава, че пребивавали пред Бога и Го съзерцавали, чувствали, дишали и не било необходимо много време, за да се съвземат. Някой им казвал нещо обидно, а те приемали го с ума си и го потапяли в сърцето, което обаче било щастливо и радостно и автоматично всичко се изтривало. Нарекли ги еди-как си, похулили ли ги, подценили ги, обидили ги, никой не ги искал – те слушали малко, на повърхността на сърцето им се появявали две вълнички, но на дъното чувствали радост и, край! Това е разликата между нас и светците.

Трябва да съкратим времето на нашето нещастие, скръб, меланхолия. Скъсали са те на някой изпит, малко ще се наскърбиш и ще продължиш да четеш. Поплачи малко и продължи с радост твоя живот; ще се смутиш малко, но това малко да не става много, а да бъде краткотрайно. Нека усърдно молим Бога, нужна е силна молитва към Бога, жажда, копнеж, нужно е човек да закопнее и да каже: Боже, моля Те, помогни ми да се държа за Теб, да мисля за Теб, да Те усещам, помогни ми в мен постоянно да се движи Твоята кръв, дух, мисъл, за да не могат да влязат други мисли, помисли, състояния, дай ми Твоето състояние! Да бъда настроен постоянно към Твоето състояние и всичко друго, което иска да влезе, да не може. Как ще влезе? След като говоря с Христос, виждам Бога, чувствам Неговата любов, честта, която ми оказва, достойнството и силата, които ми дава. Ти ще дойдеш да ми кажеш нещо, но в онзи час аз гледам Христос, поглеждам те малко и отново гледам към Него. И това, което ми каза, и това, което ти е казал някой и те е накарал да изпитваш болка, колкото и да е тежко и да те боли от него, ти отново гледаш Христос. Дано това кликване на душата стане по-бързо, да бъдем бодри и бързи. Това са хубави неща. Това ще даде решение на твоя проблем. Защото днес те видях малко наскърбен и ти казах тези думи, които се моля да станат повод за по-пламенна молитва към Бога и съприкосновение с Неговата сила, любов, присъствие! Проблеми винаги ще има. Просто си припомни какво казахме и съкрати времето на твоята скръб, за да се увеличи радостта от Христовото присъствие!