Тук възниква въпросът, каква е нашата духовност, дали сме духовни хора? Дали Бог знае за това, през което минаваме? Ще побързаш да кажеш: е, знае го, и какво от това? Въпросът не е дали просто е чул и видял, а нима това не е под Неговия контрол, нима Той не устройва нашия живот, нима Той не е допуснал да стане това? В мига, в който това е станало, Бог не е ли казал: да бъде! Нека стане!? Тук ще уточня двата вида воля в Бога, както учат светците. Когато Бог иска да стане нещо, което е съгласувано с Неговото блаженство, щастие, радост и слава, Той казва: да бъде! Например, да създадеш хубаво семейство, да родиш напълно здраво дете, да водиш щастлив живот, да помислиш нещо красиво – това е Божията воля, както казват, по благоволение, по Божие благоволение; от глагола благоволявам: смятам за много добро това, което става и ми харесва.

Съществува и друга Божия воля, която се нарича воля по допущение. Бог го допуска. Например някоя пътна катастрофа, някакъв инцидент, нещастен случай. Някоя кола е катастрофирала, някой е ранен сериозно или е загинал и някой казва Бог така е поискал! И другият губи надежда и казва: какъв е Този Бог, ако иска да загиваме? Тук нямаме предвид, че Той иска да води нещата към смърт и се радва на това. Тук Божията воля е по допущение. Бог е допуснал да стане; едно е да допусне нещо, а друго – да го предизвика. Някой ще каже не е ли могъл да го предотврати? Да направи нещо? Да, могъл е, но тук именно спираме да говорим, да обясняваме, тук именно реално не знаем и не можем да разберем начина, по който Бог „мисли”. Не можем да разберем Неговите тайни. Тази тайна не я разбираме. Ние обаче разбираме, че Той със сигурност го знае. Тази мисъл, ако искаш, ако сега много те боли, дори това може да не ти помогне, но ако искаш, можеш да помислиш за това, да се утешиш и да кажеш това нещо, през което сега минавам, Бог го гледа, Той промисля, наблюдава го и е наблизо. Той е дал Своето съгласие, подписал го е преди да стане и е казал за него: да! Ще рече, че това не е случайно. Нищо не е случайно в твоя живот.

Автор: Архим. Андрей (Конанос)

Трябва да мине време, за да оздравее душата ми. За мене е утеха, че си ми казал една блага дума. Но след това думите ще спрат, ще гледам изгореното място и ще трябва да минат една-две седмици, за да се затвори и успокои раната. Въпросът е чрез болката, чрез това „врене и кипене” душата ти да омекне, да се смекчи. Ако можеш, погледни с очите на твоята душа напред във времето, след един-два месеца, година, и помисли – сега страдаш, но ще мине време, което, както казват, лекува. Това е истина. Спомни си през колко неща мина в миналото, колко плака, каква болка изпита, как нямаше желание да правиш каквото и да е.
ако кажеш зле съм!, сякаш казваш, че душата ти е потопена в отчаяние. Твоята душа обаче е потопена в Христовата надежда, в благодатта на Светия Дух, в св. купел, в който си влязъл, и там са всички дарове, дарования и сокове на Светия Дух. Плодът на Духа е любов, радост, мир, радостта е в теб, тя е дълбоко в душата ти, но проблемът, който сега имаш, засенчва радостта, той се е появил внезапно в живота ти. Това без малко да те смаже. Този проблем обаче, който се появил, е на повърхността, в помислите, в мислите, в очите, които е помрачил, вгорчил и разболял. Както пише св. ап. Павел, сърцето дълбоко в себе си има плода на Духа: любов, радост, мир дълготърпение, благост, кротост, вяра, въздържание. Всички тези плодове на Светия Дух съществуват в теб. Дълбоко в тебе ти си щастлив човек, защото си Божий човек, а терзанията, през които минаваме и много ни боли от тях, са терзания от помисли, терзания от това как филтрираш събитията, как те докосват и именно всичко това те смачква и смазва.

Естествено днес, когато стенеш от болка и плач, не разбираш това. И имаш право, никой не те укорява. Но след пет месеца, след една година, когато погледнеш назад към тези събития, към тази болка, тогава ще разбереш, че в крайна сметка това не е било зло, а е довело до нещо добро: зрялост, по-мека душа, по-чувствително сърце, по-смирена воля, по-малко високомерие, по-малко егоизъм, навярно по-малко нерви, претенции и грубост. Може би в миналото на никого не си прощавал и никого не си разбирал. Накрая ще излязат много добри неща. Сега не го разбираш. Ще ми попиташ защо ти го казвам – казвам ти го, защото, както казахме, призовавам твоя разум, който сега си отстранил. Ти си допуснал твоите чувства, болката, отчаянието, безнадеждността да властват над теб, позволил си на меланхолията да те сломи, разболял си се душевно, напълно си се сринал. Аз ти подавам ръка или по-скоро ти подавам Христовата ръка, защото, ако хванеш моята ръка, заедно ще потънем. Ако хванеш моята ръка, и аз може да съм като теб, но хващаме ръката на Христос и казваме: Господи, издърпай ни навън! и се опитваме да си припомним, че събитията в нашия живот не са неизвестни за Бога.