• Животът и смъртта

   • Грехопадението

   • Вечната смърт

   • Защо е дошъл Христос?

   • Защо сме християни?

   • Вечният живот

   • Христовото възкресение

   • Христовата Църква

   • Християнската кончина и Божият план за света

   • Причина за неверието

 Ж И В О Т Ъ Т

Животът е най-прекрасното нещо, създадено от Твореца.

„И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” (Бит. 1:31).

Всеки човек рано или късно си задава въпроса: „Защо живея?” Въпросът за смисъла на нашия живот има огромно значение за нас.

В човека е вложена жаждата за живот. Това безспорно го потвърждава и нашият инстинкт за самосъхранение. Да, обаче всички ние добре знаем, че един ден ще умрем. Какво значи това?

Смъртта

Смъртта не е унищожение. Смъртта е само разкъсване на връзката между душата[1] и тялото на човека. Образно казано, при смъртта душата се освобождава от тялото, подобно както човек сваля горната дреха от себе си. Самият човек остава същият, просто е съблякъл дрехата си. Така и при смъртта душата на човека, която всъщност е пълно­ценният човек, е „свалила” от себе си телесната об­вивка.

Ние сме по начало двусъставни[2]: от душа и тяло. Така сме създадени от Твореца.

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7).

Това, че сме облечени в смъртно тяло, е следствие от човешкото грехопадение. Преди грехопадението, тялото на човека не е било смъртно. Но след като нашите прародители Адам и Ева извършили първия грях, телата им станали тленни, смъртни.

„И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече” (Бит. 3:21).

„Кожените дрехи” – това е тази веществена плът, с която сме облечени.

Тялото и душата на човека са свързани по такъв начин в едно цяло, че разкъсването на тази връзка е болезнено. Актът на смъртта е съпроводен със страдание.

Докато душата е в тялото, то е живо. Тя го оживотворява. Когато обаче душата се отдели от него, тялото започва да се разлага, тъй като е материално. Библейският израз, че Бог направил човека „от земна пръст” означава точно това – че тялото ни е материално, веществено, съставено от тези вещества, които се срещат на земята.

Душата на човека обаче е безсмъртна. Защо? Така е създадена от Твореца. Тя е нематериална. Материалното се амортизира и се разлага, но душата, която е нематериална, няма как да се амортизира, нито пък може да умре. Това го потвърждава многократно опитът на хора, прекарали кли­нич­на смърт. Те никога не са преставали да чувстват себе си живи и пълноценни хора, макар че виждали тялото си отстрани, т.е. душата им се е отделила от него.

Смъртта е следствие от човешкото грехопадение.

Ние добре знаем, че в света действат физическите закони. Да, но също така действат и духовните закони. Физическите закони се отнасят за материалния свят, а духовните – за духовния. Човек, като двусъставен, принадлежи и на единия, и на другия. И както физическите закони са непоклатими и неизменни, така неизменни и непоклатими са и духовните.

[1] Съществуването на душата се потвърждава многократно от преживяното от хора, изпаднали в клинична смърт. Те нито за момент не са изгубвали усещането, че са живи. Но при смъртта, т.е. при разкъсването на връзката между душата и тялото им, душата, която всъщност представлява пълноценния човек и е лека и ефирна, се е издигала във въздуха и тези хора наблюдавали отстрани как лекарите се занимават със собственото им тяло.

[2] Човекът е разумно Божие творение, създадено по Божий образ. Божият образ се състои в това, че човек е личност, т.е. притежава разум и свободна воля. Човекът е самоопределящо се същество. Той е двусъставен: състои се от душа и тяло. Ангелите също са сътворени по Божий образ, също са самоопределящи се личности. Но за разлика от човека, те са едносъставни – те са само духовни същества, нямат тяло (плът). По тяло човек принадлежи към материалния свят, а по душа – към духовния. Т.е. по душа ние сме от един разред с безплътните духове – ангелите и демоните. Последните също са ангели, но отпаднали от Бога поради своето грехопадение.