• Какво е икуменизмът?

   • Подмяната на понятията в икуменизма

   • От крайния икуменизъм до „приемливите“ форми нна икуменизма

   • Предаването икуменизма на анатема

   • Доколко православните икуменисти приемат идеите на икуменизма?

   • Как православните икуменисти „свидетелстват за Православието“, за да приобщят

инославните към него?

   • Православните икуменисти съзнателно потъпкват църковните канони

   • Как гледат православните икуменисти на каноническата забрана за молитвено и верово

общение с инославни и иноверни? 

   • Богопротивната същност на „отменянето“ на анатемите върху римокатолическата ерес

   • Как се отнасят светците на Православната Църква към молитвеното общуване с

инославните?

   • Икуменизъм, пари, власт и църковна политика

   • Краят на еретиците и на стълбовете на „православния“ икуменизъм

 http://www.orthclass.com/kl1-19.pdf

ИКУМЕНИЗЪМ, ПАРИ, ВЛАСТ И ЦЪРКОВНА ПОЛИТИКА

„Ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки” (1 Тим. 6:9-10)

 

 

Когато се чудим, защо православните икуменисти тол­кова са се вкопчили в тази еретическа орга­низация, трябва да имаме предвид и материалните облаги, които тя предлага. Жалко е наистина, но е факт. А какво друго разум­но обяснение може да има? Едва ли чак толкова много са се загрижили за обичните си „инославни братя”, едва ли чак толкова им са мили и толкова ги обичат. Едва ли само и единствено заради православната проповед сред тях са се дигнали да вървят в ССЦ, да им проповядват и да ги обръщат към истината уж.

За материалните изгоди от икуменизма много не се го­во­ри, но се знае. Знае се например, че много от Бого­словските факултети (вкл. у нас) получават щедри дарения от богатите западни „църкви”. Поради това там се стараят да не назо­ва­ват римокатолиците и протестантите „еретици”, за да не ги обидят и да не спрат даренията. И редовно пращат сту­денти в Рим, в Регенсбург и пр. „на специализация”. Не че кой-знае какво научават, но... ясно защо.

Твърде тъжно е обаче, когато духовни лица разсъждават в това отношение не като духовници, а като политици; не от гледна точка на Православното Предание, а от гледна точка на политическите и икономическите интереси на дадена поместна Църква и на държавата.

Като пример ще посочим статията в интернет на някой-си игумен Григорий (вероятно руснак) „За национализацията на прекрасното. Мисли по повод ІХ Генерална асамблея на ССЦ”_[1]. Ето какво казва този духовник.

„Ще напомня, че РПЦ МП е встъпила в ССЦ в 1961 г. Ако се откъснем от чисто религиозните аспекти на този акт... то в чисто политически план този проект на Ленинградския митрополит Никодим е бил изключително успешен”. И из­броява по-нататък политическите „успехи” от плана. Само че това е все едно да разглеждаме светската политика в чисто религиозен аспект и да говорим какви „религиозни” успехи е донесла тя.

„Звездният час” – продължава игумен Григорий – бил до­стигнат обаче през 1983 г. на Генералната асамблея на ССЦ във Ванкувър, когато на представителите на съветската деле­гация начело със сегашния митрополит Кирил (Гундяев) (вече патриарх, б.м.), се удало да блокират резолюция, осъждаща съветската агресия в Афганистан, и да обезпечат неутралитет на много широки кръгове на религиозно ориен­ти­раната западна общественост по отношение на тази спорна страна от външнополитическата дейност на Съветския Съюз”.

„РПЦ МП... благодарение на умелото маневриране между неправославните членове на ССЦ и други Църкви от „све­товното Православие”, си е осигурила независимо и твър­де почетно положение вътре в тази организация. Представи­телността на делегацията на РПЦ МП на настоящата Генерална асамблея се явява следствие от тази удачна дипломатическа работа в последните години и на свой ред ще послужи за по-нататъшно укрепване на позициите на РПЦ МП на международната арена”.

По-нататък авторът изтъква, че благодарение на силните си позиции в ССЦ, на тази „асамблея” „РПЦ МП демон­стра­тивно се отказала от участие в съвместна молитва, въпреки даже всичките ѝ „смекчени” форми”_[2]. Т.е. РПЦ МП постъ­пила твърде далновидно, не напускайки ССЦ. Като пример за обратното той посочва Българската Православна Църква, която, видите ли, „в края на 90-те години напуснала ССЦ_[3], но се оказала сега в зависимостта на Константинопол... Затова, въпреки статуса на наблюдател, а не на член, нейната де­легация участва в асамблеята, а положението ѝ на сателит на Константинопол я е заставило да взема участие в съв­мест­ната молитва”. 

Да, начинът на разсъждение на игумен Григорий е по­тресаващо профанизиран. Ние не бихме се учудили чак толкова много на такъв тип разсъждения, ако ги изричаше някой светски политик, понеже за светските политици те са обичайни и както се казва, омръзнало ни е да ги слушаме. Излезли обаче от устата на духовник, подобни повърхностни и несериозни разсъждения не могат да говорят за нищо друго, освен за неговата бездуховност. Нека боголюбивият читател не се учудва – за съжаление има и духовници с чисто земен, светски и материален мироглед. И йерарси. И бого­слови. От този тип духовници и богослови стават най-„успеш­ните” православни икуменисти. Нека отбележим оба­че, че подобен политико-икуменически „православен” миро­глед никъде у светите Отци не се среща.

Бихме искали да приведем само още един пример за това, че материалните примамки на икуменизма не са празни при­казки.

Не много преди своята кончина, архимандрит Методий (Жерев), който първоначално бил горещ ревнител на Право­славието, но след това заел икуменическа позиция и дори станал един от апологетите на въвеждането на римокато­лическия календар в Българската Православна Църква, в помирителната си беседа с архимандрит Серафим (Алексиев) споделя следните неща. Привеждаме самата беседа, тъй както тя е записана от о. Серафим.

„На 23 ноември/6 декември 1985 г., след като бях току-що излязъл от болницата, дето се лекувах от сърце, аз посетих о. Методий. Предварително той бе уведомен по телефона за деня и часа на моето посещение и ме чакаше на крак с нетърпение и с голямо вълнение. Прегърнахме се, разце­лу­вахме се и, по предложение на о. Методий, се помолихме накратко пред неговите домашни икони. След това седнахме. Аз подех разговора:

– Ех, о. Методий, остаряхме, разболяхме се, вече сме път­ници. Аз току-що съм излязъл от болницата.

– Да, знам това. И аз не съм добре – каза той.

– Тъкмо затова ние с радост посрещнахме предложението за взаимно помирение. Но, като искаме прошка за всички наши волни и неволни прегрешения към тебе, ние се чув­стваме длъжни да те осведомим, че по отношение на иде­о­логическото ни становище, за което и пострадахме, ние стоим твърдо и непоклатно в него.

– Зная – някак тихо и примирително промълви той.

– За себе си мога да кажа – продължих аз, – че като пътник, който си отива вече от тоя свят, бих искал да след­вам примера на св. Марк Ефески. В най-съдбоносните мо­менти за Византийската империя, жестоко нападана от турците и принуждавана да направи верови компромис с папата, за да получи неговата политическа и военна под­дръж­ка срещу турците, св. Марк каза на своите събратя митрополити, че той не може да направи това и че иска да се яви пред съда на Бога ако не с друго, то поне със св. Православие. И аз, който съм затънал в грехове и се боя от Божия съд, бих искал, подобно на св. Марк Ефески, да се явя пред Бога ако не с добродетели, каквито нямам, то поне с чистото свето Православие.

О. Методий само поклати глава в знак, че ме разбира.

Аз продължих:

– Мили о. Методий, аз съм ти безкрайно задължен и затова, макар че пътищата ни се разделиха, аз ежедневно се моля за тебе като за мой благодетел. След като бях завършил в Берн богословие и исках да стана монах, ти ме въведе в дивния благодатен свят на св. Отци. Ти ми подари скъпо­ценни книги: съчиненията на св. Йоан Златоуст, 5-те тома „Добротолюбие” и много други, чрез които ти ми помогна да намеря пак светото Православие. Но най-важната твоя за­слуга аз виждам в това, че ти ме сближи с нашия авва архиеп. Серафим_[4]. Когато аз ти писах, че съм решил вече да стана монах и че те моля ти да ми станеш старец, получих от тебе отговора, че не мога да намеря по-добър старец в България от дядо Серафим. Тъй с твоето посредничество аз влязох в числото на дядо Серафимовите ученици.

Като млад монах аз се възхищавах от твоята идеологична борба против всичко неправославно. Ти писа в редактирания от тебе „Православен мисионер” против международното еврейство (от Х. Форд), против протестантството, против римокатолицизма, така аз от теб се учех на св. Православие.

И до днеска аз съм ти безкрай признателен и те обичам. В името на тая наша братска любов и особено в името Божие аз те моля от цялата си душа: откажи се от масонския ику­менизъм, това дяволско дело. Мнозина са тръгнали по тоя път на сближение с инославните и дори с иноверните за свои лични облаги.

– Да, – потвърди той – Тодор Събев, който ме уверяваше, че ще ми съдейства да стана епископ, стига да бъда деен икуменист, получава от Световния съвет на църквите по 5000 долара на месец. Жена му работи при него в икуменическия съвет, децата му получават богати стипендии и се учат на запад. Това е за него идейният икуменизъм!

– Това е потресающе, което чувам от тебе, мили о. Методий! Но щом ти ми рисуваш с такива силни краски що е икуменизмът, бива ли ти да оставаш в него? Моля те в името Божие, откажи се от него!

– Да! – отговори о. Методий.

Това „да” беше толкова невероятно и неочаквано за мене, че аз за втори път го попитах:

– Наистина, отказваш ли се от икуменизма?

– Да, – потвърди той.

– Тогава трябва да ти кажа, че по пълномощие на Ма­тушка ти заявявам, че и всички в манастира и о. Сергий искат прошка от тебе и те обичат като преди нашата идеологична раздяла.

За този наш разговор ние взаимно си обещахме, че няма да казваме никому нищо.

Слава на Всемогъщия Бог, който обърна доброто по на­ча­ло сърце на о. Методий към светата истина на Право­слави­ето. Дай му, Господи, сили и той да устои в нея, и ние всички да не отстъпваме от нея, за да не участвуваме в гибелното дело на отстъплението!(2 Сол. 2:3)”_[5].

Да, известният икуменист, модернист и църковен но­ва­тор, професорът-богослов от Духовната академия_[6] Тодор Събев е получавал по 5000 долара на месец от ССЦ. Женаму, която работела при него в ССЦ, вероятно също е била добре заплатена_[7]. А и децата му получавали богати стипен­дии. Само дето не изпълнил обе­щанието си към архим. Методий за епископството. Добре е заплащал Световният съвет на църквите на своя ревностен труженик, за да работи против светата Православна вяра, против преданието на светите Апостоли и светите Отци! Да работи за икуменическото единство на „християнските църк­ви”, за сливането на Право­славието с ересите. Както е из­вест­но, за първата голяма стъпка към въпросното „единство” – въвеждането на римо­като­лическия календар в поместните Православни църкви, в частност – в Българската, проф. Тодор Събев добре се е потрудил, като станал деен негов пропагандатор и написал за целта книгата „Църковно-календарният въпрос” (С., 1968).

Не бива да се заблуждаваме обаче, че е само Тодор Събев. Такива като него православни икуменисти, работещи против Православието за по 5000 $ на месец има много. Тъй че, както казахме, материалните примамки на икуменизма не са празни приказки.

Видният икуменист и борец против Православието

проф. Тодор Събев (1928-2008)

 

 

 

---

_[1] http://www.portal-credo.ru/site/?act=comment&id=924

_[2] Изтъкването на един такъв „успех” е твърде несериозно и даже смеш­но, като се има предвид, че това единично неучастие в общата молитва е предшествано и е за сметка на многократни предишни участия в такава молитва и в икуменически „богослужения”.

_[3] Св. Синод на БПЦ, отчитайки разминаването с първоначалните очак­вания от участието на православните в ССЦ, и това, че инославните не само не са се доближили до Православието, а напротив – повече са се отдалечили от него, е взел правилно решение и през 1998 г. БПЦ е на­пус­нала ССЦ.

_[4] Архиепископ Серафим (Соболев) е бил благодатен духовник и чудо­творец. След Октомврийската революция през 1917 г. в Русия, той е дошъл в България, където е живял до смъртта си през 1950 г. Служил е в руския храм „Св. Николай” в София, където е и погребан. И до днес от гроба му, намиращ се в криптата на храма, се извършват много чудеса.

_[5] http://www.bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html

_[6] Днес Богословски факултет към Софийския университет.

Архимандрит Йоан (Филипов)
Из книгата „Кой разкъса единството на Православната Църква чрез римокатолическия календар“„Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи“ (2 Петр. 1:3)

След като на Първия Вселенски събор било установено единно празнуване на Пасхата, всички поместни църкви, включително и Римската, която тогава била православна и още не била отпаднала от Едната Христова Църква, възприели в богослужението си Великия индиктион – това съвършено съчетание на юлианския календар с лунния, което напълно удовлетворявало всички богослужебни нужди на Христовата Църква, както и винаги изпълнявало каноническите изисквания за изчисляване на християнската Пасха. След като отпаднала от Христовата Църква през ХІ век, Римската поместна църква, макар и да изпаднала в много еретически заблуди, продължила да използва юлианския календар чак до ХVІ век.
Както е известно, падението на хората не става изведнъж, а постепенно. Гордостта, която е безумие и духовна слепота, не знае граници. Тръгнала по пътя на гордото отхвърляне на апостолското и светоотеческо Предание, Римската поместна църква логично отхвърлила и календара и Пасхалията, установени от светите отци на Първия Вселенски събор. Тази църква, която била поместна и дотогава не е имала претенции за нещо повече, след като отпаднала от Едната Свята, Съборна и Апостолска Христова Църква (през 1054 г.), изведнъж решила, че вече не е поместна, а е вселенска, и си сложила название „католическа“[1], което значи тъкмо това. Обезумелите от гордост папи решили, че целият свят трябва да им бъде подчинен в църковно отношение. През средновековието те имали претенции не само за световна църковна власт, но и за светска.

Претенциите им за светска власт започнали още в VІІ век, а особено от VІІІ, когато наследникът на Карл Велики Пипин ІІІ в 756 г. подарил на папата земи в Италия. Папа Бонифаций ІІІ (607-608) например провъзгласил: „Аз съм цезар! Аз съм император!“[2] А в средновековието римските папи раздавали кралски корони и немалко западни крале били принудени да се кълнат във вярност на папата.
Папите се ръководели от принципа: „Каквото аз кажа, това ще стане“. Дали е правилно или не, нямало никакво значение. Всъщност католиците го считали за правилно тъкмо затова, понеже го е казал папата, самообявил се за „наместник на Христа“ и за безгрешен. О, ужасна сатанинска гордост и безумие на римските папи! Имало обаче и друга причина, както знаем, която карала католиците да са „послушни“ на „безгрешния“ „свети отец“ – „светата“ инквизиция.



Папа Григорий IX издал в 1231 г. декрет, забраняващ на миряните да четат Св. Писание

„Каквото аз кажа, това ще стане!“ – викал самозабравилият се „наместник на Христа“. А „непослушните“ бивали хвърляни на кладата или окачвани на куката за мъчения! И това изобщо не било някакво детско сплашване, а действителни масови изтезания и убийства с цел укрепване човекоубийствената власт на римските папи.



Знамето на испанската инквизиция. Надписът гласи: „Милосърдие и справедливост“


[1] „Католическа“ (от гр.) означава „вселенска“.
[2] http://koganim.io.ua/s393843
Претенциите на папите за владение на земи в Италия се основавали на съставения от тях фалшив документ „Дар на Константин“, според който император Константин Велики дарил на папата много земи и власт: както църковна – над останалите епископи, така и светска – отличия с императорски ранг (http://www.reformed.org.ua/2/296/6/Cairns).

http://www.orthclass.com/kl1-19.pdf