Иконописта е Тайнство на Светата ни Църква, подобно на Светото тайнство кръщение, брак, монашество. To e тайнство, което свидетелства, че невидимият Бог ни се яви в плът и стана видим.

 Иконописта или както още се нарича иконография, свещен живопис, е неразделно свързанa с богослужението, а иконописецът не е просто техник, който изгражда различни композиции, с които украсява светите църкви, а той извършва духовна служба, както и свещеникът, проповедникът или певецът на клира. Той трябва да работи със страх Божий, с пост, молитва и смирение да проси от Бога просветление свише, за да може чрез своята ръка да представи преобразеният чрез Божията благодат свят образ. Той подобно на свещенослужител е само посредник и принася на Бога от своето,така, че Бог, Който милостиво гледа на неговия принос, създава чрез него изображението. Това е Тайнство, което се извършва  между иконописеца и Бога.

Тъй като иконата е част от преданието на Църквата, иконописците не са напълно cвободни да изразяват собствените си естетически настроения, но те трябва да изразяват ума на Църквата. Вдъхновението на иконописеца не е изключено, но то трябва да бъде в рамките на определени предписани правила.

Важно е иконописецът да бъде добар художник, но още по-важно е той да бъде искрен християнин, живеещ в рамките на духа на Църквата, да се подготвя за работата си с помощта на изповедта и Светото Причастие, молитвата и поста.

Православната икона не е портрет на обикновен човек и не изобразява  реалистично човешкото лице по начина по който ние сме свикнали да го виждаме, въпреки че изобразените на иконата лица са били реални и подобни на нас хора.

Сестрите рисуват Тайната Вечеря

Икона на Господ Иисус Христос рисувана от сестрите

Образите на иконата изглеждат нереални, изкривени, издължени и пълни със  символика. Тъй като субектът на иконата е преобразен от Христовата любов, светлината на иконата  е  интериор, а не екстериор както в други форми на изкуството. Челото на образите на много икони често е високо и изпъкнало за да изрази силата на духа и мъдростта; аскетите, монасите и епископите имат изразени бръчки по бузите си; носовете им са дълги и тънки, което им придава грациозност, те вече не усещат миризмата на света, а по-скоро сладкото благоухание на  Небесния въздух.
Устните на светите образи са затворени, което изразява истинското съзерцание, изискващо пълно мълчание.

Очите са големи и ясно изразени, взирайки се в небето.

Въпреки, че  физическите характеристики на образа са одухотворени, те все още запазват личните си характерни черти, така че лицето на Св. ап. Петър се различава от това на брат му Андрей  и от това на Св. ап. Павел. Ръцете обикновено държат инструмента на спасението на светеца или благославят. Стъпалата, ако са изобразени, вървят по Божия път. Ореолът пък символизира Божествената светлина, която се излъчва от личността на светия, пребиваващ в близко общение с Бога.

 
Целта на свещения живопис не е да  доставя удоволствие на плътското ни усещане за зрение, но да му придаде духовен смисъл, така че във видимите неща от този свят да видим какво превъзхожда този свят.

Св. Йоан Рилски - Икона рисувана от сестрите

За онзи който е далеч от Божествените неща иконата може да изглежда странно, но за един вярващ  тя притежава красотата на духа.

Православната  икона не е предназначена да възбуди нашите външни сетива, но по-скоро тихо да ни покани да напуснем света за момент и да насочим всички наши чувства към съзерцание наБожественото. Нейната красота не е плътска, но духовна и нейният смисъл не е в нейната красота като предмет, но в това, че тя изобразява красотата като подобие Божие.Тя не е създадена за да изобрази неща от всекидневния живот, но по-скоро за да изобрази една духовна действителност, в която пребивават Небесните жители, обитателите на небесното царство, а това са светиите, в дома на нашия Бог Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка.
 
Тя е "прозорец към небето",  физически предмет, който ни позволява да се вгледаме в невидимата за нас духовна реалност. Тя в себе си съдържа  духа на средновековното Православие, който е духът на Истината, духът на чистата и искрена вяра, на живото Богопознание и Богообщение.

Средновековната  икона има дълбоки корени и в нашето предание и е част от историята на нашия народ. Тя е украсявала всички църкви и манастири в нашата родина, украсява старинните храмове, които са успели да победят труднитевременаи да устоят през страдалните години на многовековното робство на нашата страна.

Обработка на икони

Нашият Господ Бог и Спасител, Иисус Христос, Богородица и всичките Му светии са буквално присъстващи в техните икони, чрез Светия Дух. Те ни дават утеха и мир по време на скръб и болка. Те лекуват всички наши немощи, както духовни, така и физически. Те са наши приятели, когато сме самотни и говорим с тях (чрез молитвата) като с наши земни приятели или родители, когато сме в беда, или се чувстваме безпомощни. Те ни виждат и ни чуват чрез техните свети икони. Те мислено ни говорят  и ни благословят, когато ние призоваваме тяхната помощ и с почит целуваме техните икони. Затова иконите са много важна част от живота на всеки християнин.

В миналото вярата на хората в Бога е била жива и пламенна, затова те са имали голяма почит към иконата. Те са влагали от себе си голям труд, а от природата са използвали най-качествените материали за да изработят иконата.


Като следваме техния пример в изработването на икони по средновековен образец използваме само чисти, естествени и качествени материали, като на пример: качествено дърво (липа, орех, дъб, ясен), плат от естествени материали (памук, вълна, лен), грунд, естествени лепила (животински туткал) и лакове (природни смоли), 22К, 23К и 24К злато, природни земни пигменти, яйца и вода.Затова тези икони са висококачествени и тяхната трайност в добро състояние е гарантирано дори и за векове напред.

Освен това в манастирската работилница се изработват по специфичен начин украсени икони. Фонът им се състои от ръчно изработени детайли от златни и сребърни сърмени конци, маниста, сваровски кристали и ширити.

СТЕНОПИСИ