Тази светогорска икона е позната от началото на ХVII в. Тя е своеобразно изображение на родословното дърво на Христос като символ на изпълнилите се старозаветни очаквания на Месия. Христовото родословно дърво започва от Иесей, бащата на св. цар Давид, защото според пророчеството на Исаия именно от корена на Иесей ще произлезе Спасителят на човечеството: "И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум..."(Ис. 11:1-2). Затова и наричали Христос Син Давидов.

"Коренът Иесеев" обаче не е родословно дърво "по плът", защото неговите разклонения представляват 24-те старозаветни пророци. Вдъхновени от Светия Дух, те от древни времена възвестявали идването на Спасителя. Самата родословна връзка е показана чрез ствола, свързващ Иесей и Пресвета Богородица. Според църковното предание както праведният Йосиф, така и светата Дева Мария са от Давидовото коляно.

С други думи, стволът е символ на древните предсказания за принадлежността на Христос към рода на цар Давид, а разклоненията - ­ на тяхното изпълнение.