Наистина, чудо е да гледаш пролетни цветя да разцъфват посред върла зима, ден и слънце да блестят насред дълбока нощ, сред непрогледен мрак да видиш силни светлини, във време на робство прояви на свобода и посред болно време да видиш свръхмерни постижения".

"Благословен и Прославен да си през вековете, Господи Иисусе Христе. Ти, Който прие мъченичество във времето на Понтия Пилата и даде "доброто изповедание" (1Тим. 6:12) и затова Ти си наистина Първомъченикът и на всички поборници за вярата Първопоборникът, защото в тези последни векове Ти ни дари нови мъченици (изповедници), които да засвидетелстват Твоето свято Име".

Ето с такова възхищение и славословие се изразява св. Никодим Светогорец, когато говори за светите новомъченици, с които нашата Православна църква се удостои.

Новомъченици са всички тези православни, които са пострадали от турците от 1453 г. насам, тоест след падането на Константинопол.

Това, което ги различава от мъчениците на древната Църква, е, че те са претърпели мъченичество ­ първо, разбира се, заради вярата си в Христос, но после ­ и заради любовта си към своята родина, която била поробена.

Общо поради пет причини, казва свети Никодим, Бог е дарил на нашата Църква новомъченици:

1. Новомъчениците са обновление на православната ни вяра. Нови и Най-нови Георги, Димитър, Теодор, Артемий заживяват отново чрез изповедничествата на новомъчениците. Чрез тях именно се засилва отслабналата памет на християните от нашето време.

2. Новомъчениците затварят устата на друговерците (иноверците). Тяхната вяра, мъченичество и чудеса посочват недвусмислено лъжовността на иноверците.

3. Новомъчениците са похвалата (гордостта) на Източната църква и нейната победа над друговерците.

4. Новомъчениците са пример за търпение и за останалите християни, които живеят сред потисничество и тиранство.

5. Новомъчениците са пример на смелост, която подканва и други отрекли се от вярата си да се завърнат в Православната ни църква.

Някои считат, че новомъчениците са на брой 1000. Други пък казват, че "няма град или място, където да не се е проляла мъченическа смърт в името на благочестието".

Българските новомъченици доскоро възлизаха на 58, а сега към тях са причислени вече и светите Новоселски и Баташки мъченици. А колко ли още има, които остават незнайни? Например Борис, български помак, който станал християнин и претърпял мъченическа смърт в Родопите от сънародниците си, нима не е бил новомъченик?

Светите новомъченици като цяло могат да бъдат разделени на четири основни групи:

1. Мюсюлмани, които са приели християнството и затова са пострадали, като например 23-мата от Тиатира, св. Ахмед, Йоан от Коница, Константин от о. Лесбос.

2. Такива, които са били убити по политически причини, бунт или освободително въстание, като Серафим, епископ Фенерски († 1601); Константинополски патриарх Григорий V († 1821 г., при гръцкото въстание, заедно със созополския и др. митрополити); Хризостом, митрополит Смирненски († 1922) и др.

3. Такива, които заради вярата и изповедничеството си са били хванати и са пострадали.

4. Още и такива, които преди това са били потурчени, но впоследствие покаяни са се завърнали и са поискали чрез изповедничеството и свидетелството на своята кръв да умият отричането си от вярата.

Причини за мъченията на новомъчениците

Базисната причина е цялостната омраза на фанатичните османци срещу поробените християни. После идват и опитите за насилствена ислямизация. Нещо, което много пъти е и официална политика на султаните. А в различни райони на Османската империя има и самоинициативни опити за потурчване на християните от страна на отделни висши сановници с благословията на Високата порта. Натиск за потурчване е бил упражняван и чрез заплахата за отнемане на имота. Също така, имаме и случаи за принуждаване на православни момичетата да сключат брак с мюсюлмани. Тук ще споменем случаите на светите девици новомъченици Аргиро, Злата, Кирана, Акилина-Ангелина и Хайдо. Към мъчения били отвеждани и християни, които заемали някаква обществена позиция и повлиявали християнското множество. Тези способни хора османците ги ненавиждали, мразели и отвеждали към мъченичество. За особено опасни считали онези, които учели народа и го призовавали към духовна съпротива срещу тираните, като св. Козма Етолийски, св. Филотея Атинска, Йоан от Трапезунд. Подлагани били на мъчения архиереи, йереи и монаси, които били активни и инициативни. Също така, ако някой дори и на шега кажел, че ще си смени вярата или ако не приемал Мохамед за пророк, той бил хващан и отвеждан на съд. Обикновено тези обвинения били чиста клевета, както случаите с Атанасий Солунски, Атанасий от Аталия (Памфилия, Мала Азия), Никодим от Карпениси.

Често пъти за тези клевети измисляли някакви ругатни на християните срещу Мохамед. Но, разбира се, имало и истински обвинения в похулване на мохамеданската религия. Но независимо от всичко, обикновено християнинът бил хващан и отвеждан пред кадията. Там той бил осъждан на смърт. Освен ако той не сменял вярата си и не приемел исляма ­ тогава му снемали присъдата. В противен случай бил отвеждан за мъчения.

Новомъчениците са от различни възрасти и професии. Млади, стари, мъже и жени, богати и бедни, неграмотни и образовани спадат към числото на мъчениците.

Също новомъченици има произхождащи от всички църковни среди: и от клириците, и от монасите, и от миряните.

Новомъченикът Апостол от Пилион, например, бил преводач. Герасим от Евритания и Николай от Коринт били продавачи. Дамаскин Български бил касиер. Димитър от Триполи бил фризьор. Дукас от Митилин бил шивач. Йоан и Симеон от Трапезунд били златари. Михаил от Вурла бил кафеджия. Стамат и Йоан от Спетцес били олиопродавачи. Ангелис от Аргос бил лекар. Анастасий от Навплио и Теодор Византийски били зографи. Димос от Андриануполи (дн. Одрин) бил рибар. Трендафил от Загора бил моряк. Михаил Пакнана и Христо от Албания били градинари.

Изповедничество и мъченичество

Правят впечатление смелостта, героизмът, убедеността, които проявявали новомъчениците. Те категорично изразяват тяхната вяра в Христос, любовта им и предаността им към Майката Църква.

"Аз съм верен, благочестив, истинен, благодарение на моя Христос, истинния Бог, и зная какво говоря и в какво вярвам, дотолкова, че съм готов да умра. А вие, нещастни хора, нито знаете какво говорите, нито какво вършите. Вярвам в Господа мой Иисус Христос, Който е Бог истинен и Творец, и Създател мой, и аз съм готов, ако е речено, да претърпя безчет мъчения за любовта Му", изповядва св. Михаил Маврудис в Андриануполи (Одрин).

Когато хващат св. Кирана в Солун и я принуждавали да се омъжи за един мюсюлманин, тя отговорила: "Аз съм християнка и имам за Жених мой Христос, Комуто аз нося като зестра моето девство. По Него аз страдам и Него аз желая от дните на ранната ми младост, и за Неговата любов аз съм готова да пролея и кръвта си, само да се удостоя да Му се насладя".

Когато предалият вярата си баща насилвал 19-годишната Акилина да смени вярата си, тя му отговорила: "Нима аз съм толкова маловерна като теб, та да се отрека от Създателя и Твореца си, Господ Иисус Христос, Който заради нас претърпя и Кръст, и смърт? Да не бъде това никога! Аз съм готова всяко мъчение да понеса, дори и смърт за любовта на моя Христос!" ­ думи достойни за възхищение. Думи не на дъщеря на един жалък баща, а на дъщеря на истинския Небесен Цар Христос!

Когато турците я насилвали да смени вярата си и да стане невеста на солунския паша, тя с героизъм отговорила: "Какво ще придобия от вярата ви, та да се отрека от моя Христос или къде са чудесата на вярата ви, та да повярвам на вас, които още сте живи, а вече смърдите?"

Какво дръзновение изповедническо!

Какво благородство, достойно за високите небеса!

Какъв отговор не на едно просто момиче, а на един мъжествен гигант!

Михаил от Атина извикал: "Не се потурчвам, не се потурчвам!" Когато палачът опрял ножа си в гърлото му и започнал да реже малко по малко, мъченикът извикал: "Удряй за вярата!" Новомъченикът Николай от Хиос извикал три пъти: "Пресвета Богородице, помогни ми!" Всички тогава се прекръстили и призовали Божията помощ. Някои гласно извикали: "Господи, помилуй!" Новомъченикът Теодор Митилински целунал въжето и го прекарал през врата си, и така го обесили.

Трябва да кажем, че когато новомъчениците взимали решение да приемат мъченическа смърт, те се подготвяли за нея. Изповядвали се на духовен отец, от когото взимали благословение за мъченичеството. Той ги укрепвал и ги съветвал как да се покажат достойни изповедници. Някои духовни отци станали дори духовни "треньори" на новомъченици. Такива били св. Макарий Нотарас, св. Никодим Светогорец, йеромонах Никифор. Духовник бил и този, който подготвил свети Игнатий от Стара Загора, също както и на Акакий и Евтимий ­ съответно св. Акакий Кавсокаливит и Мелетий Сиригос. Такъв йерей-учител за мъченичество бил и отец Петър от София.

Резултатът от изповедничеството на вярата в Христос бил мъченичеството.

След издаването на осъдителната присъда, нейното изпълнение в повечето случаи поемала тълпата, както в случаите на св. Тодор Византийски, който пострадал в Митилин; на св. Кирана в Солун и св. Хризостом, митрополит Смирненски, който пострадал от паплачта през септември 1922 година.

Турците били изобретателни и жестокосърдечни при телесните и психичните изтезания, които често пъти удължавали много във времето с упорита варварщина и жестокост. Тези изтезания надминавали по мания и жестокост мъченията на ранните мъченици за вярата.

Горели ги на огън, обезглавявали ги, живи ги дерели, набождали ги на шиш, повесвали ги, давели ги в морета, реки и езера, режели им крайниците, зазиждали ги в стени, умъртвявали ги от глад или ги оставяли полумъртви от изтезанията. Светите Теофил от Закинтос и Михаил Маврудис ги изгорили. Димас Митилински го одрали. Дамян и св. Козма Етолийски ги обесили. Св. Трендафил моряка го обезглавили пред храма "Света София". Христодул от Касандра го обесили на вратата на църквата "Св. Мина" в Солун, защото искал да помогне на един българин християнин.

Признаването на новомъчениците от Църквата

Признаването на новомъчениците от Църквата по принцип е един спонтанен акт на цялото Църковно тяло, направлявано от Дух Светий. Земната Църква не прави някого светия, а признава, обнародва светостта на някое истинско и чисто нейно чадо, което е живяло с правилна вяра и свят живот и което или е дало изповедничеството с кръвта си, или е починало в мир.

Тогава, когато църковната съвест и на клира, и на миряните била в единодушие съгласна, тогава идвал епископът и записвал името на светеца в агиология на Църквата, като определял и дата на неговото общоцърковно почитане. После изготвяли и необходимото богослужебно последование.

В случая с новомъчениците ­ възниквала спонтанна почит към мъченика от народа много преди той да бъде канонизиран за светец чрез издаването на официален Акт от Църквата.

Св. Никодим Светогорец казва, че "новите мъченици са светци и трябва да бъдат почитани като такива дори и без канонично признаване от страна на Великата църква (Вселенската Константинополска църква)".

Св. Атанасий Пароски се пита: "Къде се е чуло или видяло в Църквата Божия Божиите изповедници търпеливо да стоят в очакване земен съд да ратифицира мъчението им и да се уверят тези, които вече са подпечатали края си с изповедничеството на вярата си в Бога и които междувременно подвигоположникът Христос е увенчал с венци?"

Тоест, самото им мъченичество е уверението за тяхната святост. Затова почитта към повечето новомъченици възниквала веднага след смъртта им. Били въздигани храмове за тяхното възпоменаване, възниквали и местни празници, било на рожденото им място или на мястото на мъченичеството им. С голямо благоговение християните съхранявали техните мощи, които откупували за значими суми от икономически обезпечените турци. Поклонението към местните новомъченици било оживотворяване на вярата в Христос и любовта към родината.

Синаксарите (житията) се изпълвали с героичните подвизи на новомъчениците и били любимото четиво на народа.

Агиографите изобразявали новомъчениците облечени в народна носия ­ едни с фустанела, други с моряшки островитянски потури, с калпак на главата, с цървули, а момичетата ­ с местното селско облекло.

Признаването на новомъчениците от народа улеснявало Вселенската патриаршия. Патриаршията, живеейки вътре в Турция, не можела винаги лесно да освидетелства светостта на новомъчениците, които същата тази държава току-що била осъдила на смърт.

Разбира се, Патриаршията признала светостта на св. Григорий Пети, на св. Филотея, на св. Козма Етолийски, на светите новоявили се мъченици Рафаил, Николай и Ирина и т. нат. Всички останали обаче, които Църквата почита, не са официално канонизирани, тоест с издаване на специален Акт.

Съвременни новомъченици

Към новомъчениците причисляваме и всички, които са пострадали мъченически през XIX и XX в. за православната вяра и изповедание.

По време на въстанията на православните балкански народи през XIX в. срещу отоманците имаме много православни, които са загинали мъченически за своята вяра.

На полуостров Халкидики имаме 6 девици, които са загинали мъченически през 1854 година.

По време на гонението в Мала Азия през 1922 г. мъченически пострадват митрополитите Хризостом Смирненски, Григорий Кидонийски, Амвросий Мосхонисиотски, Прокопий Иконийски, Евтимий Зилонски. А заедно с тях и стотици свещеници и хиляди християни. В областите на Понт през 1922 г. биват изклани ок. 360 хиляди християни.

Новомъченици са и християните в Китай, които пострадват през 1990 г. по време на въстанието на Боксерите (боксьорите). Тогава загиват свещеникът Митрофан, презвитера Мария и 200 християни.

Новомъченици са и християните, които пострадват от атеистичния режим в Русия и Източна Европа.

В Русия вече са признати за светци 11 хиляди. Архиереи, йереи, монаси и християни загиват мъченически от атеистичния режим. По някои изчисления руските новомъченици възлизат на 20 милиона.

За новомъченици са признати и православните, които пострадват през 1944 г. в Полша, Естония, Албания. Към 800 хиляди възлизат православните сърби, които са пострадали от папска Кроатия по време на Втората световна война.

През 1958 г. мъченически пострадва едно момченце в Уганда само защото е станало православно. Когато неговият баща разбрал за това, го хвърлил в огъня и живо го изгорил.

Св. Филумен през 1978 г. в Йерусалим (от Божигробското братство) бил убит от фанатици евреи при кладенеца на Яков в Самария.

А сега напоследък: Евгений Радионов, който пострада от мюсюлманите чеченци, а преди две години отец Даниил, който пострада от фанатични мюсюлмани.

Йоан от Палестина, който загина мъченически само преди няколко години. Той бе мюсюлманин, станал християнин в манастира на свети Сава. Малко след това видял във видение светийското хоро от мъченици, а в края му бил той самият. Йоан загива от ръцете на своите роднини.

Отец Йоан в Санта Круз, Америка, загива от ръцете на сатанисти. Даниела от Румъния, едно момиче хубаво като бял крин, бива убито от баща си, защото често се черкувала и искала да води християнски православен живот.

Така мъченическото хоро все повече расте. Дори и сега сме свидетели на едно цялостно гонение срещу християните, и най-вече в Средния Изток. Докато ние днес си говорим, се върши клане над православните християни в Сирия. През миналия месец (м. юли 2012 г.) мъченически загина свещеникът Димитрий. В Ирак по време на войната бяха унищожени православни храмове, бяха убити християни. А останалите християни бяха принудени да напуснат родните си домове и да станат бежанци.

Две години вече, откакто е започнало гонението над християните в Египет.

В Индонезия, където има организирана Православна мисия (свещеноапостолство), фанатични мюсюлмани в часа на тайнството Венчание нахлули в православния храм, разпръснали сватбата и разрушили Божия храм.

Тук, в съседното нам Скопие, властите постоянно затварят митрополит Йоан, който и днес е в затвора.

Имаме опити на парарелигиозни групировки, които нападат православните страни и упражняват див прозелитизъм. Разполагат с много икономически средства и съвременни технологии, вестници, списания, радио- и телевизионни канали, интернет, размиват разбиранията на православния народ. Протестанти, евангелисти, петдесятници, свидетели на Йехова, сциентолози, сатанисти, окултисти, индуисти, будисти, разни лечители, които използват алтернативни лечения, учители на методики вражески на Православието и нахвърлящи се върху православния ни народ.

Всички те се позовават на правото на демокрацията. Изискват от правителствата свобода на действията си, искат от нас да не сме фанатици, казват, че трябва да приемаме и различното мнение.

Само че те самите, които говорят за свобода, нашата вяра не я уважават. Искат да отслабим защита си и да могат да ни управляват.

Затова в това наше съвременно гонение ние ще имаме за свой пример новомъчениците. Те ще ни ръководят и ще ни укрепват. Така със сигурност ние ще сме победители. Защото ИИСУС ХРИСТОС ПОБЕЖДАВА ­

Превод от гръцки: Анула Христова