Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2017 12:25
ПОВИКВАНЕТО НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
Когато учителят е славен, тогава ученикът е послушен и уверен в успеха на своето учение; когато учителят е ревностен, тогава той жъне плодовете на своя труд, когато ученикът се отличава с усърдие, тогава той така високо цени ръководството на своя учител, че счита занятията си с него за по-скъпо от всичко.
Всички ние сме съученици в Христа, понеже имаме един и същ учител и наставник - Иисуса. Вие току що чухте евангелиста Лука, който ви разказва: "Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа" (5:3). Какво Той е благовестил? Той проповядвал: любов нелицемерна, вяра искрена, мир без коварство, братолюбие без разцепление, благочестие неподкупно, богопознание безкористно, девство безпорочно, съвършенство безкрайно, съпружество неразделно - проповядвал да не се щади никакъв труд за истината, да не се боят от тези, които убиват тялото, а не могат да убият душата! Проповядвал още: този, който обича душата си. ще я погуби; който Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме следва; не вземайте със себе си ни злато, ни сребро, ни мед, ни тояга, ни две дрехи. Видиш ли божественото учение на Спасителя? Видиш ли усърдното множество на народа? Видиш ли душеполезната ревност на учениците? Видиш ли достойното за награда търпение на людете?!
Когато престанал да говори на народа, Иисус казал на Симона: "Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!" Симон отговорил на Спасителя: "Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме; но по твоята дума ще хвърля мрежата." Като направили това, те уловили голямо множество риба, та дори и мрежата им се раздирала. О, сила Господня - о, мъдрост Петрова! Петър, като видял чудния лов на риба, паднал на колене пред Христа и рекъл: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!" Сега аз разбрах кой си Ти - аз не съм видял никога такава ловитба на риба. Иди си от мен - моля Те, отстрани се - аз не Те гоня, но сам съзнавам своето недостойнство! Господ казал на Симона: "Аз ще изляза от твоята лодка, Симоне, ще изляза, но ще вляза в теб, заради което и съм дошъл при теб! Ловейки риба - ти сам бе уловен; ти претърпя това, което сам вършиш; ти обаче, извличаш от живот към смърт, а Аз - от смърт към живот. Не бой се, Симоне, от сега нататък ще ловиш човеци! Остави езерото и улови вселената; счупи веслото и се въоръжи с кръста; разкъсай серкмето и проповядвай благочестието; захвърли въдицата и изцерявай болести; раздели се с мрежите и търси небесните ключове; слез от лодката и стъпи в Църквата!
ПОХВАЛА ЗА АПОСТОЛ ПАВЛА
Кой би ми дал сега да се докосна до тялото на Павла, да се прилепя до гроба му и да видя праха на това тяло, което е посяло благовестие навсякъде, което е носило раните Христови, което е понесло скърби за Иисуса? Прах на тяло, в което е съсредоточена Вселената; чрез което е проповядвал Христос; от което е сияела светлина, пo-бляскава от всяка мълния; чрез което е гърмял глас за демоните, по-ужасен от всеки гръм; чрез което е предрекъл Павел тези въжделени думи: "Молил бих се сам аз, да бъда отлъчен от Христа за братята си" (Римл.9:3);чрез което той е говорил пред царе и не се срамил; чрез което ние сме познали Павла и самия негов Господ! Аз бих желал да видя праха на тези уста, чрез които Христос е изрекъл велики и неизречени тайни, даже по-големи от тези, които сам Той е възвестил, понеже чрез учениците Си Той извършил и изрекъл повече неща, отколкото Сам. Какво не са извършили добрите уста на Павла? Изгонвали бесове, прощавали грехове, затваряли уста на мъчители, свързвали езика на философи, привели вселената към Бога, убедили варвари да станат мъдреци, преобразили всичко на земята, нещо повече, променили дори вида на небето, защото Павел, по дадената му власт, вързвал и развързвал там, когото желае. Аз бих желал да видя не само праха на това тяло, но и самото сърце на Павла - онова сърце, което безпогрешно може да се нарече сърце на вселената, извор на хиляди добрини, начало и стихия на нашия живот. То живяло нов живот - а не този, нашия. "И вече не аз живея, а Христос живее в мене" (Гал.2:20), казва Павел, за това неговото сърце било Христово сърце, скрижали на Духа Светаго, книга на благодатта!
Желал бих да видя праха на тези ръце, които са били във вериги, които чрез възлагане са преподавали Духа, които са написали много книги и които, като ги видяла ехидната, паднала в огъня. Желал бих да видя праха на онези очи, които изгубиха зрение и прогледнаха за спасение на вселената и които още в плът се удостоиха да видят Христа; които гледали земното и не го виждали, съзерцавали невидимото, не знаели сън, бодърствували посред нощ, не търпяли това, което правят завистниците. Желал бих да видя праха на тези нозе, които са кръстосали вселената и не са се изморили, които са били поставени на клада, когато се разтърсила тъмницата и които са обходили заселени и незаселени земи. Желал бих да видя гроба в който са поставени оръжията на правдата, оръжията на светлината, членовете, в които е живял Христос, които са се разпнали за света, храма на Духа, светото здание! Желал бих да видя този духовен лъв: като лъв, издишащ пламък против стада от лисици, той нападал сборищата на бесовете и философите и, подобно на стихийна мълния, се втурвал в демонските пълчища. Като размислим върху всичко това, нека и ние бъдем мъжествени, защото и Павел бил човек - и той имал еднакво с нас естество, и всичко останало В него е било общо с нас: но след като проявил голяма любов към Христа, той преминал небесата и застанал при ангелите.
Ето защо, ако и ние пожелаем някак да се възнесем, като разпалим в себе си този огън - нека подражаваме на светия Апостол - ако това не би било възможно, той не би ни казал: “Бъдете ни подражатели, както съм аз на Христа" (1Кор. 4.16).